Двамата веронци

ТУРИО

        О, вий сте се промъкнали пред нас?

ПРОТЕЙ

        Синьоре, обичта ни се промъква,

        където я възпират!

ТУРИО

                                Обичта ви?

        Нима обичате и вий наблизо?

ПРОТЕЙ

        Разбира се, щом виждате ме тук.

ТУРИО

        Вий — Силвия?

ПРОТЕЙ

                        Да, нея… зарад вас.

ТУРИО

        Тогаз благодаря ви зарад нея…

        Е, господа, настройвайте! И живо!…

Влизат Хазаинът и Джулия в пажески дрехи.

ХАЗАИНЪТ

        Като те гледам, младо гостенче, имаш слабост към меланхолията. Защо си тъжно нещо?

ДЖУЛИЯ

        Защото не ми е весело, хазаино.

ХАЗАИНЪТ

        Че да те развеселим тогава! Ще те заведа да послушаш музика и да зърнеш гостенина, за когото питаше.

ДЖУЛИЯ

        Но дали ще мога и да го чуя?

ХАЗАИНЪТ

        Разбира се!

ДЖУЛИЯ

        Тогаз не ми трябва друга музика!

Музика.

ХАЗАИНЪТ

        Шшшт! Слушай!

ДЖУЛИЯ

        Не го виждам! Между тях ли е?

ХАЗАИНЪТ

        Да. Но тихо, да ги чуем!

        ПЕСЕН

                „— Силвия! Със чар ли тя
                свои пленници ни стори?
                — Да, небето не пощя
                това цвете да повтори
                между хиляди цветя!
                — Но дали със нрав е благ,
                както на жена приляга?
                — Да, и слепият хлапак22,
                в миг прогледал, спря веднага
                пред уютния й праг!
                — Щом е тъй, да затрепти
                химнът й към висините!
                — Да, да славим аз и ти
                Силвия, в която свит е
                цял венец от красоти!“

ХАЗАИНЪТ

        Ей, ти се натъжи още повече! Какво ти е, музиката ли не ти харесва?

ДЖУЛИЯ

        Не, музикантът.

ХАЗАИНЪТ

        Защо, какво му има?

ДЖУЛИЯ

        Много е фалшив!

ХАЗАИНЪТ

        Да не са му лошо настроени струните?

ДЖУЛИЯ

        Не, но все пак е тъй неверен, че моите струни се късат.