живот! И как ли не го учих, как ли не го възпитавах! Всеки би рекъл: „Ето това се казва дрисьор!“ И какво? Изпращат ме да го закарам на мадам Силвия като подарък от моя господар и още не съм влязъл в трапезарията, този звяр да вземе да се намърда до чинията на господарката и да й отмъкне кокошата кълка! Голямо изложение, ей, когато един пес не знае как трябва да се държи в общество! Искаше ми се от него човек да стане; куче, което всичко да прави, тъй да се каже, интелектуалско куче — а то, какво излезе? Ако неми беше дошло на ума да взема върху себе сивината му, щяха да го обесят като едно нищо! На, представете си: този приятел заедно с няколко кучета — само че благородни, не като него — се вмъква под масата на Дука и преди още да мине време, ще прощавате за израза, колкото една пикня да пусне, цялата гостна замириса. „Марш!“ — вика един; „Чий е този пес?“ — вика друг; „Нашибайте го добре!“ — вика трети; „Да се обеси!“ — вика Дука. Аз нали съм му свикнал на парфюма, веднага си рекох: „Сръдльо ще да е!“; отивам при оня с камшика и му казвам: „Ама ти, друже — викам, — наистина ли ще го биеш това куче?“ „А, не — вика, — на шега!“ „Няма да е справедливо по отношение на него — викам, — аз я направих онази работа, сещаш се.“ „Щом е тъй — вика той, — смъквай гащите!“; нашиба ме едно хубаво и ме изрита. Е, питам сега: колко господари ще направят такова нещо за слугите си? И не ми е първица! В дървени букаи съм седял заради едни суджуци, дето тоя тук ги беше отпънал, та да не намаже той въжето; на позорен стълб съм стоял вързан заради едни гъски, дето негова милост им беше видял сметката, та той да не пати. Забравил си, а, негоднико? Ами оня номер, дето ми го направи, когато се сбогувах с мадам Силвия? Аз на тебе казах ли ти мене да гледаш и каквото аз правя, само това да правиш? Е, кога си ме виждал, като говоря с благородна дама, да вдигам крак и да и мокря криволината? А? Кога си ме виждал да правя такива безобразия?
ПРОТЕЙ
Та, значи, казваш се Себастиан?
Харесваш ми, ще те използвам скоро.
ДЖУЛИЯ
Усърдно ще ви служа, господине.
ПРОТЕЙ
Не се съмнявам… Ти бе, изтърсако,
Два дни поред къде се разтакава?
ЛАНС
Как къде, господарю, около кучето. Нали ми наредихте да го закарам на синьора Силвия?
ПРОТЕЙ
И какво каза тя за мъничкото ми бижу?
ЛАНС
Ами тя, господарю, каза, че за такъв кучи подарък заслужавате благодарност — куча верижка.
ПРОТЕЙ
И не го ли прие?
ЛАНС
Е, как ще го е приела, като ей го, връщам го!
ПРОТЕЙ
Какво? Ти си й завел от мое име този пес?
ЛАНС
Дребничкото, господарю, едни хлапета ми го задигнаха на пазара и затова й занесох моето. То е десет пъти колкото онуй и значи и подаръкът е бил десет пъти по-голям.
ПРОТЕЙ
Да ми намериш мъничкото, инак
не ми се мяркай пред очите! Тръгвай!
Върви! Какво стоиш да ме ядосваш!
Глупак, от който сбирам само срам!
Себастиан, приемам те на служба,
защото си красив и умен момък,
с добри обноски и природна дарба,
способен за неща, които трудно
бих поверил на тоя селяндур.
Вземи тоз пръстен и го занеси
на съвършената и несравнима
синьора Силвия! Аз бях обичан
от таз, която ми го подари.
ДЖУЛИЯ
Но тя от вас едва ли е била
обичана, щом нейния подарък
дарявате на друга. Или тя
умряла е?
ПРОТЕЙ
Не, жива е.
ДЖУЛИЯ
Уви!
ПРОТЕЙ
Защо „уви“?
ДЖУЛИЯ
Защото й съчувствам.
ПРОТЕЙ
Защо пък й съчувстваш, не разбирам!
