Сън в лятна нощ

КРОСНОТО

        „О, моя Тизба, цвете арогантно,

        аз любя те…“

КЛИНА

        „Ароматно, ароматно!“

КРОСНОТО

                        „…цвете ароматно,

        аз любя те в захлас и във екстаз!

        Но чувам глас. Стой тук! След миг обратно

        аз тук отново пак ще съм тоз час!“

Излиза.

ПЪК

        Такъв Пирам за пръв път чувам аз!

Излиза.

ПИСКУНА

        Да почвам ли?

КЛИНА

        А какво чакаш? Разбери, той е видял навън някакъв шум и отива да чуе кой е. След малко пак ще се върне.

ПИСКУНА

        „Пираме мой, не виждам те, уви!

        По пурпур между лилиите пръв!

        О, верни мой! Изящен, волеви,

        прекрасен като кон от чиста кръв,

        да, зная де е Ниновия дроб30 —

        при него ще те чакам…“

КЛИНА

        Не „дроб“, а „гроб“, човече божи! И после, ти искаш да си издрънкаш всички реплики наведнъж. Това за гроба е чак след думите на Пирам.

Вика.

        А ти, Пираме, като каже Пискуна „от чиста кръв“, трябва да го засечеш веднага!

ПИСКУНА

        Аха!

        „О, верни мой! Изящен, волеви,

        прекрасен като кон от чиста кръв!“

Влиза отново Пък, следван от Кросното с магарешка глава.

КРОСНОТО

        „О, бих бил твой, ако бил бих такъв!“

КЛИНА

        Леле! Магия! Нечиста сила! Молете се, майстори! Помощ!

Клина, Талашко, Пискуна, Носльо и Комара излизат.

ПЪК

        Из трънища, шумаци и шубраци,

        през пънища, гъстаци, храсталаци,

        сега се повъртете в моя кръг,

        додето разберете кой е Пък!

        Оттук ще лавна и ще грухна там,

        оттам ще цвилна, тук ще бухна плам —

        коне, огньове, кучета, свини

        ще пъкат с Пък от хиляди страни!

Излиза.

КРОСНОТО

        Защо избягаха от мен? Аха, знам ги аз — наговорили са се да ме уплашат.

Влиза отново Носльо.

НОСЛЬО

        Какво ти е станало, Кросно? Какво виждам на раменете ти?

КРОСНОТО

        Магарешката си глава, това виждаш!

Носльо излиза.