Сън в лятна нощ

        от ципите им мантии; а трети

        разрошения бухал да пропъдят,

        че стига се е пулил и е хулил

        прищевките ни странни. Хайде, пейте!

        И после оставете ме да спя!

ПЪРВА ФЕЯ (пее)

                „Ежове, змии петнисти,

                път да нямате оттук!

                Гущери и слепи глисти

                кът си изберете друг!“

ХОР

                „Нани, нани, нани, на!

                Славей пей сред тишина

                и Титания красива

                сред ухания заспива;

                чарове, вълшебства грозни,

                зли магии, черни козни

                нямат върху нея мощ.

                Спи, царице, лека нощ!“

ВТОРА ФЕЯ (пее)

                „Паяци, оси досадни,

                да се махате завчас!

                Охлюви и жаби гадни,

                няма място тук за вас!“

ХОР

                „Нани, нани, нани, на!…“

                                        и т.н.

Феите и Елфите излизат. Титания спи.

Влиза Оберон. Той изцежда сока на цветето върху нейните клепачи.

ОБЕРОН

        Щом откриеш мигли ти,

        в теб любов да запламти

        към когото и каквото

        първо зърне ти окото!

        Ако случи се пред теб

        пъргав рис, бизон свиреп,

        тигър, лъв, чакал, глиган —

        той да бъде твой избран!

        Събуди се, щом е близко

        нещо грозно или низко!

Излиза.

Влизат Лизандър и Хермия.

ЛИЗАНДЪР

        Аз май загубих вярната пътека,

        а ти, мой ангел, май се умори.

        О, Хермия, какво ще кажеш, нека

        отдъхнем тук до светлите зари!

ХЕРМИЯ

        Но подири си кът за сън тогава.

        От този мъх легло за мене става.

ЛИЗАНДЪР

        Защо така, когато би могло

        да сме една душа — едно легло?

ХЕРМИЯ

        Не, скъпи мой! Бъди разумен ти,

        от мене по-далеч се отмести!

ЛИЗАНДЪР

        О, Хермия, ти грешно подразбра

        във думите ми мисъл недобра.

        „Една душа — едно легло“ бе само

        във смисъл, че понеже тъй голямо

        е мойто чисто чувство, то аз мога

        да легна тук без никаква тревога,

        че спейки тъй — любима до любим —

        и в недушевен смисъл ще преспим.

ХЕРМИЯ

        Умела игрословица това е,

        ала макар със думи да играе,

        Лизандър — знам — във мислите не мами,

        и нека е проклета резкостта ми,

        ако прозрял е в моите слова

        и сянка от съмнение в това!

        Но, скъпи мой, любими мой прекрасен,

        стой по-далеч, макар и безопасен,

        че момък нравствен и мома свенлива

        да прекаляват с близостта не бива.

        Спокойна нощ! До сетния ти ден

        да свети в тебе любовта към мен!