Сън в лятна нощ

        а темето плешиво на леда

        е увенчано, сякаш че за присмех,

        от рози и ухания. Погледай:

        четирите годишни времена

        са разменили дрехите си, тъй че

        по туй, с което всякое се кичи,

        не може да реши светът объркан

        кое кое е. И на всичко туй,

        на таз безчетна челяд от злини

        началото е в спора между нас,

        родители сме нейни ти и аз!

ОБЕРОН

        Тогава не спори! Нима е длъжна

        Титания да прави все напук

        на своя Оберон? Какво ти искам?

        Едно момче, което да ми стане

        оръженосец.

ТИТАНИЯ

                        Казала съм вече:

        не ще го дам за цял вълшебен свят!

        Бе моя жрица неговата майка

        и често с нея бъбрехме си двете

        във ароматните индийски нощи

        и седнали на пясъка Нептунов22,

        отплаващите кораби броехме

        и гледахме през смях платната бели,

        от вятъра шавлив забременели,

        кореми да издуват, да растат.

        Тогава тя, с походката си плавна,

        им подражаваше — понеже беше

        понесла вече бъдния ми паж —

        и плавайки по сушата, полека

        се впускаше във път, за да се върне,

        като че ли с товар от тежка стока,

        със нещичко за хапване. Бе мила,

        но смъртна! И плодът и я уби!

        Аз от любов към нея го отгледах

        и от любов към нея, знай, че няма

        на теб или на друг да го отдам!

ОБЕРОН

        А докога ще бъдеш в таз гора?

ТИТАНИЯ

        О, ще изчакам сватбата докрая.

        Ако желаеш да участваш мирно

        в подлунните ни пиршества и танци —

        добре дошъл! Ако ли не, върви си

        и нека се избягваме взаимно!

ОБЕРОН

        Момчето дай ми и ще дойда с тебе!

ТИТАНИЯ

        За нищо на света! След мене, елфи,

        че току-виж, се скараме до смърт!

Излиза със Свитата си.

ОБЕРОН

        На добър час! Но знай, че таз дъбрава

        не ще напуснеш, без да си платила

        за тежката обида!… Мили Пък,

        ела и слушай! Помниш ли, когато

        от камъка, издаден във морето,

        веднъж дочухме двамата със тебе

        сирена, яхнала делфин, да пее

        с тъй чуден глас, че грубите талази

        се бяха укротили мигновено

        и лудо неподвижните звезди

        валяха от кристалната си сфера23,

        за да я слушат по-отблизо?

ПЪК

                                        Помня.

ОБЕРОН

        В тоз миг съгледах Купидон да пърха,

        неуловим за твоето око,

        между луната и земята. Ето,

        прицели се той в дивната весталка24,

        царуваща над запада обширен,

        и дръпна толкоз силно тетивата,

        като че ли решил бе да прониже

        с една стрела сто хиляди сърца.

        Но огненото острие угасна

        в дъждовното кръжило на луната

        и царствената жрица бавно мина,

        неуязвена, девствено спокойна.

        А где попадна изстрелът залутан?

        Улучи цвете той. То беше бяло,

        но пламна в миг. Момите го наричат

        омайниче или „любов от скука“.

        Ти знаеш го. Лети, донес го тука!

        Когато бъде капнат сок от него