Сън в лятна нощ

        от тебе, о, Деметрий! Да, върви!

        И нека всичко си смени местата:

        да гони Дафне27 своя Аполон,

        гугутката да литне след сокола,

        сърната да преследва злия тигър —

        безсмислена гонитба, във която

        страхливостта е погнала със шпага

        безстрашието, хукнало да бяга!

ДЕМЕТРИЙ

        Какво съм седнал да говоря с тебе!

        Аз тръгвам и отново ти повтарям,

        че тръгнеш ли след мене, тук, в гората,

        ще си пострадаш!

ЕЛЕНА

                        А нима не страдам

        в града, в полето, в храма? О, Деметрий,

        чрез мен ти целия ни пол обиждаш!

        Защо ме принуждаваш да те гоня?

        За да се браним, ние сме моми,

        а не да ви обсаждаме сами!

Деметрий излиза.

        Аз идвам с теб. В смъртта блаженство има,

        щом идва от ръката нам любима!

Излиза.

ОБЕРОН

        Скръбта си, нимфо млада, успокой:

        ще бягаш ти и ще те гони той!

Влиза Пък.

        А, ето те! Навреме идеш, Пък!

        Къде е Купидоновият стрък?

ПЪК

        Постръкнах се и ето го!

ОБЕРОН

                                        Да, той е.

        Знам горски кът, по-скрит от всички други,

        цял в мащерка, иглики, теменуги,

        над него царски навес е прострян

        от повет, горска роза и бръшлян.

        В туй тайно място, дето си отмята

        глечосаната ризница змията

        и често можеш да откриеш в нея

        увито малко духче или фея,

        нерядко подир танц и струнен звън

        унася се Титания във сън.

        Ще я издебна в тоя сън дълбок

        и ще я пръсна с тайнствения сок,

        така че, щом от него се събуди,

        да я изпълнят хрумвания луди.

        Вземи и ти от стръка. Двойка млада

        току-що мина във сърдечна свада.

        Тя люби го горещо, той я мрази.

        Пръсни го и стори така, че тази,

        която види първа, да е тя.

        Пожарът, който нея сполетя

        да пламне в него по-голям дори!

        Побързай и младежа намери!

        Ще го познаеш лесно сред стотина

        по туй, че носи дрехи от Атина.

        И до петлите тук да си отново!

ПЪК

        Ще бъде Обероновото слово!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Другаде в гората.

Влиза Титания със своята Свита.

ТИТАНИЯ

        Сега лек танц и песничка приспивна,

        след туй в една третина от минута

        да бъдете на работа отново:

        едни да чистят розовите пъпки

        от червеите в тях; със примки други

        да ловят прилепи, за да си шием