Сън в лятна нощ

ПЪК

                                Пък кой го знай!

        Да, аз съм този Пък и Опък май.

        Среднощен бродник с мутра дяволита,

        смешник от Обероновата свита,

        аз цвиля като пъргава кобилка

        към коня, който сито се кандилка;

        на киселица печена взел вид,

        в паницата с ошава чакам свит

        и, щом я вдигне старата клюкарка,

        в устата й аз — хоп! — като по мярка,

        и течността облива й тогава

        гердана сух, висящ като на крава;

        а други път се случва, важна леля

        когато строги размисли споделя,

        за столче да ме вземе, а пък то

        изплъзва й се под онуй место

        и бумва тя със трясък на земята,

        така че всичко живо се премята,

        за хълбок се държи и се кикоти

        във ниски тембри и пищящи ноти,

        а домакинът вика, че у тях

        не помнел досега подобен смях!…

        Но идва моят цар! Това е той!

Влизат от противоположни страни Оберон и Титания със свитите си от Елфи и Феи.

ОБЕРОН

        Аха, Титания! В несгоден час

        те срещам, горделива ми съпруго!

ТИТАНИЯ

        Ха, Оберон!… Не ща със него аз

        да имам общо ни легло, ни друго!

ОБЕРОН

        Стой, горделивке! Аз съм твоят мъж!

ТИТАНИЯ

        Ако е тъй, би трябвало и аз

        жена да бъда твоя, но си спомням,

        че ти напусна нашата държава

        и, погнал стадото на Коридон,

        по цели дни надува нежна свирка

        за малката Филида16. И защо

        от Индия дошъл си? Не затуй ли,

        че твоята скоклива амазонка

        се жени за Тезей и ти, разнежен

        от спомена за нейните ботушки,

        възнамеряваш брачното им ложе

        да осветиш за щастие и радост?

ОБЕРОН

        А, значи, тъй: дори не чувстваш срам

        да ме упрекваш зарад Хиполита,

        макар да знаеш сигурно, че зная

        за явната ти връзка със Тезея!

        Не ти ли го отне от Перигуна17,

        макар че той я бе опропастил,

        и за кого той подло изостави

        Аглая18, Ариадна19, Антиопа20?

ТИТАНИЯ

        Измислици на глупавата ревност!

        Откак започна истинското лято21,

        веднъж за танц не се събрахме ние —

        ни в планината, ни на морски бряг,

        ни сред ливади, ни в зелен шумак,

        ни край обрасъл във тръстика извор,

        без ти да се явиш и заглушиш

        със крясъка си сладостните цеви

        на ветровете. И какво се случи?

        От яд, че бяха свирили напразно,

        те всмукаха мъгли болестотворни

        откъм морето и в пороен дъжд

        ги ливнаха над сушата, така че

        най-смешното поточе въз гордя се

        и гръд изду над своето корито.

        Напразно теглил бе хомота волът,

        напразно пот проливал бе орачът.

        Класът изгни, преди да му поникне

        ергенският мустак. Кошари пусти

        чернеят сред полето наводнено

        и враните се тъпчат с чумав леш.

        Игрището в общинската ливада

        е цялото във кал. Нетъпкан бурен

        е заглушил любовните пътечки.

        Без топли дрехи смъртните треперят

        и вечерите никой не оглася

        със химни и молитви към луната.

        Затуй Селена, под чиято власт

        са течностите, гневно пребледняла,

        тъй всичко е пропила с мокра влага,

        че вредом пъплят ставните болежки.

        Светът лудее. Скрежът беловлас

        целува аленеещата пъпка,