Сън в лятна нощ

КЛИНА

        Не! Само а ла — последното недей! Тази френска болест така коронясва човека, че ще трябва да играеш съвсем ощавен…11 Хайде, сега, майстори, на работа! Ето ви ролите. Моля ви настойчиво, убедително и учтиво да ги назубрите наизуст до утре вечер. Ще се срещнем в дворцовата гора на миля от града при лунна светлина: там ще репентираме, защото иначе, в града, ще се насъберат зяплювци и всичко ще се разчуе. Аз дотогава ще направя списък на реквазита.

КРОСНОТО

        Дадено! И в гората ще можем свободно да уточним всички действия и единични движения. На работа! Сбогом!

КЛИНА

        Среща при княжеския дъб! И да не ме излъжете!

КРОСНОТО

        Майка и баща! Рубиконят е яхнат! Жребецът е хвърлен!

Излизат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В гората край Атина.

Влизат от разни страни Фея и Пък12.

ПЪК

        Малка фейо, де така?

ФЕЯ

        Над поля, ливади

        планини, лъки,

        над нивя, огради,

        долини, реки,

        хвъркам, лека и крилата

        в надпреварване с луната.

        На Титания13 съм фея

        и съм длъжна подир нея

        бързо в кръговете, дето

        тя е бродила в полето,

        да окича всеки лист

        с обичка от бисер чист14;

        а игликите, които

        са й войнство родовито

        и под златните костюми

        крият мехчета с парфюми,

        чакат да им занеса

        смес уханна от леса…

        Казвах ли ти? Шум дочух!

        Сбогом, безработен дух!

        Виждам свойта господарка

        зад стъблата да се мярка!

ПЪК

        Върви я отклони, да има мир,

        че моят цар се готви тук за пир,

        а ти го знаеш: Оберон15 е в бяс

        за малкото индусче с кръв на княз,

        което тя отвлече отдалече

        и във одежди дворцови облече,

        за да й служи като първи паж.

        Той молил я е неведнъж и дваж

        да му отстъпи смуглото дете,

        защото е ревнив и му се ще

        да бъде то във неговата свита,

        из горското си царство като скита.

        Титания не ще да чуе. Тя

        го глези и обсипва със цветя

        и зарад него двамата до днес

        край извор, под звезди, в поле и лес,

        се сблъскват със такава гневна реч,

        че елфите отблизо и далеч

        се гушат нито живи, ни умрели

        в капачките от жълъдите зрели.

ФЕЯ

        Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен

        на оня нощен дух, на име Робин,

        във чийто нрав е все да пакости.

        Не ще се удивя, ако си ти

        тоз, който друга работа си няма,

        та пътника среднощен води в яма

        и стряска с кикот селските моми,

        когато са във плевнята сами,

        пресича тъкмо кипналата бира

        и маслото от млякото обира,

        но който, ако някой назове го

        „Хобгоблин“ или „Пък“, или към него

        обърне се изобщо с дума блага,

        добро донася и в труда помага.

        Кажи, не си ли Пък?