Сън в лятна нощ

        на спящи клепки, щом се те открехнат,

        събудилият се обиква туй,

        което види първо. Хайде, тръгвай!

        За срок ти давам времето, в което

        Левиатанът26 би преплувал миля!

ПЪК

        С колан ще стегна земното кълбо

        в четиресет минути!

Излиза.

ОБЕРОН

                                С този цвят

        Титания ще дебна. Щом заспи

        в очите й от сока му ще впръсна.

        А след това, каквото първо види —

        огромен бик или космат глиган,

        ужасен лъв или шебек нахален,

        тя, пламнала от страст, ще го преследва.

        Вълшебството аз после ще премахна

        със друга билка, ала не преди

        да ми отстъпи своето индусче…

        Но някой иде! Виж ти, двойка смъртни!

        Невидим сам, оттук ще ги подслушам.

Влиза Деметрий, следван от Елена.

ДЕМЕТРИЙ

        Не те обичам и не ме преследвай!

        Къде е Хермия? Лизандър где е?

        Тя мен уби, аз него ще убия!

        Ти каза, че се крият в тез гори,

        но вече ревността ме изгори!

        Не виждам тука своята желана,

        а теб, която виждам, не желая

        и стига си се влачила след мен!

ЕЛЕНА

        Ти дърпаш ме, безжалостен магнит,

        привличащ не желязо, а стомана,

        защото преданото ми сърце

        е като нея. Само престани

        да ме влечеш към себе си и аз

        веднага ще престана да те следвам!

ДЕМЕТРИЙ

        С какво влека те? С ласки? Със измами?

        Нима не ти го казвам във лицето,

        че не, не те обичам и не мога

        да те обикна?

ЕЛЕНА

                        Казваш го, Деметрий,

        и затова аз двойно те обичам!

        Като ловджийско куче съм ти вярна

        и — като куче пак — след всеки удар

        по-предано в нозете ти се галя!

        Добре, прави със мен каквото щеш,

        налагай ме, ругай ме, дръж ме гладна,

        но дай ми незаслуженото право,

        щастлива да те следвам по петите!

        В сърцето ти и мястото на куче

        е висша чест за мене, но кажи ми,

        какво по-малко бих могла да искам?

ДЕМЕТРИЙ

        Какво ще искаш! Като те погледна,

        и мигновено ставам зъл и мрачен!

ЕЛЕНА

        А аз, горката, ставам тъжна, бледна,

        когато да те видя нямам начин!

ДЕМЕТРИЙ

        Но може би рискуваш да загубиш

        ковчежето на своята невинност,

        като, дошла след мен, го поверяваш

        на случая, предлаган от нощта

        и лошия съвет на пустошта?

ЕЛЕНА

        Защита ми е твойта добродетел!

        Щом гледам те, светът навред е светъл,

        как искаш да ти вярвам, че е нощ?

        Ти цялото човечество за мен си,

        как искаш да допусна, че съм в пустош,

        когато си пред моите очи?

ДЕМЕТРИЙ

        Тогава ще се скрия в храсталака,

        а ти стой тук сред зверовете хищни!

ЕЛЕНА

        Най-хищният от тях е по-добър