ЛУНАТА
„Фенерът, с който пръскам светлина,
представя тук двурогата луна.
Това е значи тя. А аз съм сам
човекът, който обитава там.“46
ТЕЗЕЙ
Това вече надминава всичко. Щом е обитател на луната, би трябвало да влезе във фенера си.
ДЕМЕТРИЙ
Страх го е, защото ще угаси свещта. Тя е вече към края си.
ХИПОЛИТА
И моето търпение също. Дано тази Луна залезе по-скоро!
ТЕЗЕЙ
Умът й е толкоз блед, че явно се готви да изчезне. Все пак учтивостта изисква да я изчакаме.
ЛИЗАНДЪР
Продължавай, Луна!
ЛУНАТА
Искам да кажа само, че този фенер е луната, че аз съм човека на луната, че този трънак е моят трънак, а това куче — моето куче.
ДЕМЕТРИЙ
И всичко това би трябвало да бъде вътре във фенера, защото се вижда на луната. Но тихо! Иде Тизба!
ТИЗБА
„Пред Ниновия гроб пристигнах тук.
Но где ли е Пирам? Не чувам звук?“
ЛЪВЪТ
„Ау-у-у-у!“
ДЕМЕТРИЙ
Браво на лъва! Чудесен рев!
ТЕЗЕЙ
Браво на Тизба! Прекрасен бяг!
ХИПОЛИТА
Браво на Луната! Отличен лъч! Тя наистина светеше изящно.
ТЕЗЕЙ
Браво още веднъж на Лъва! Майсторско дране!
ДЕМЕТРИЙ
Сега ще дойде Пирам.
ЛИЗАНДЪР
Щом лъвът се е скрил.
ПИРАМ
„Луна, към мене слънчев лъч прати!
О, как великолепно светиш ти!
Ще зърна аз при твоя чист светлик
едничкия на мойта Тизба лик!
Но стой, но стой!
О, боже мой!
Око не ме ли мами?
Пред мен лежащ
познат мен плащ
сковава в страх душа ми!
Опръскан с кръв
от лъвска стръв!
О, Тизбо! Нежно име!
Ти, съдбо зла,
ела, ела,
на мръвки направи ме!“
ТЕЗЕЙ
Такова дълбоко отчаяние вследствие смъртта на близък човек може наистина да те опечали и не на шега!
ХИПОЛИТА
Бога ми, и на мен ми домъчня!
ПИРАМ
„Защо създаваш лъвове, небе,
та лъв да умъртви във зверски яд
таз, дето е — не, не, таз, дето бе
