От моя мил откъсната защо съм?
Не ти ли топлих аз, о, зид-палач,
мазилката от хоросан и косъм?“
ПИРАМ
„Гласа й виждам! О, Стена, постой,
лицето й да чуя непорочно!“
ТИЗБА
„О, Зевсе мой, аз мисля, че е той!“
ПИРАМ
„Какво ще мислиш, като аз съм точно!
Подобно Лимонандър44 твой съм роб!“
ТИЗБА
„Като Хетера твоя съм до гроб!“
ПИРАМ
„Тъй верен като мен и толкоз мил
Цефал45 къмто Прокрида не е бил!“
ТИЗБА
„А с мойта верност към Кефал едва ли
би дръзнала Скарида да се хвали!“
ПИРАМ
„О, целуни ме, моя свръхжелана!“
ТИЗБА
„Не мога. Все целувам хоросана.“
ПИРАМ
„На гроба Нинов ще те чакам аз!“
ТИЗБА
„Аз там ще съм, преди да мине час!“
СТЕНАТА
„Стената вече свърши свойта роля.
Напускам аз, като за прошка моля.“
ТЕЗЕЙ
И ето че стената между двамата съседи падна.
ДЕМЕТРИЙ
И пада и се да падне, като има такива дълги уши.
ТЕЗЕЙ
И най-добрата пиеса е измислица, а и най-лошата се търпи, когато й помага въображението.
ХИПОЛИТА
Но чие? На актьорите или на зрителите?
ТЕЗЕЙ
На едните и на другите. Ако ние виждахме тези актьори такива, каквито се виждат сами, честна дума, щяха да се окажат велики майстори на сцената. Но ето два звяра пристигат.
ЛЪВЪТ
„О, нежни дами, скачащи със вик,
когато в ъгъла пробяга мишка,
дано не ви изплаши моят лик
и тази физиология кръвнишка.
Това съм аз, Талашко, а не лъв.
Аз само се представям за такъв,
и честна дума, ако бих бил лъв,
за кожата си бих треперил пръв.“
ТЕЗЕЙ
Бога ми, доста учтив и добродушен звяр.
ДЕМЕТРИЙ
И как само се звери срещу нас!
ЛИЗАНДЪР
Този лъв е смел просто като заек!
ТЕЗЕЙ
И умен като гъсок!
ДЕМЕТРИЙ
Любопитно е, господарю, кой надвива в него: заекът или гъсокът?
ТЕЗЕЙ
Не се знае. Това е невиждан двубой. Но стига толкоз — нека чуем какво ще ни каже тази луна!
