Сън в лятна нощ

ПРОЛОГЪТ

        „О, публико прекрасна, бъди така учтива

        за ролите да чуеш по два-три кратки реда

        Пирам е тоя тука. Отвсякъде го бива.

        А този пък е Тизба, отдето да се гледа.

        Тоз тука е Стената. Затуй е цял във глина.

        За Тизба и Пирама тя прави всичко трудно.

        През неговата дупка си шепнат тез двамина,

        което е възможно, макар и малко чудно.

        А този с това куче, фенера и трънака

        е Светлината лунна, явяваща се лично,

        да може тази двойка под нея да се чака,

        тъй както е във текста указано изрично.

        А туй е Лъв ужасен, от който страх те хваща.

        Когато Тизба тръгва, той бил на лов тъдява.

        От него тя побягва, но си изпуска плаща

        и той след туй дере го и с кърви опетнява.

        Пирам тогаз пристига, съглежда плаща в кърви,

        помисля си, какво, че тя станала е жъртва,

        закалва се със меча и тъй загива първи,

        защото Тизба още в момента не е мъртва,

        а под една черница от звяра се е скрила,

        но връща се, съглежда телото на Пирама

        и меча му измъква и със страхотна сила

        наръгва се тя също, та мъртви стават двама.

        Но нека двете жертви, стена, луна и лъв

        изпълнят тоя разказ, опръскан с толкоз кръв!“

Прологът, Пирам, Тизба, Лъвът и Луната излизат.

ТЕЗЕЙ

        Питам се дали лъвът ще проговори.

ДЕМЕТРИЙ

        Нищо чудно, господарю, щом говорят толкоз магарета!

СТЕНАТА

        „Аз моля да повярват господата,

        че вече не съм Носльо, а Стената,

        и не каква да е, ами с пролука

        със цел да могат тези двама тука

        през мен да шепнат нежната си реч.

        И затова съм в глина и киреч,

        та да си каже всеки: — Ето, на,

        в киреч е той и значи е стена. —

        Ако не е киреча, кой ще знае,

        че Носльо във пиесата стена е?

        А с тоз отвор отляво и отдясно

        аз шепота им ще пропускам ясно.“

ТЕЗЕЙ

        Как ви се вижда? За една смес от вар и косми не е зле?

ДЕМЕТРИЙ

        Прав сте, господарю. Това е най-остроумната стена, с която съм се сблъсквал досега.

ТЕЗЕЙ

        Тихо! Пирам пристига.

Влиза отново Пирам.

ПИРАМ

        „О, черна нощ, покрила с нощови

        земята вред, освен където ден е!

        О, нощ! Уви! Уви! О, нощ! Уви!

        Май Тизба е забравила за мене!

        И ти, Стена! И ти, Стена! Стена!

        Която раздвояваш ни със нея!

        Разкрий ми само дупчица една,

        да мога да я малко лицезрея!

Стената разперва пръсти.

        О, Зевс да бъде с тебе! Но какво?

        От милата ми Тизба помен няма!

        О, зид лъжлив от грубо вещество,

        дано се провалиш в бездънна яма!“

ТЕЗЕЙ

        Мисля, че Стената, понеже е одушевена, би трябвало сега и тя да го наругае.

ПИРАМ

        Не, господарю, нищо подобно! „Бездънна яма“ е знак за Тизба. Щом я чуе, тя трябва да се появи и аз да я видя през зирката. Гледайте само как ще стане точно така. Ето я, иде!

Влиза отново Тизба.

ТИЗБА

        „Стена, Стена, ти знаеш моя плач!