ПИСКУНА
Ако не се върне, пиесата ни отива по дявола! Право ли казвам?
КЛИНА
Право не, ами право! В цяла Атина не можеш намери друг Пирам като него!
ПИСКУНА
Защото от всички атински занаятчии той беше, ще знаете, най-остроумният!
КЛИНА
А каква вънкашност, какъв глас! Казвам ви, в града всички го обичат; той беше просто общ прелюбодеец!
ПИСКУНА
„Общ любимец“ искаш да кажеш! „Прелюбодеец“, опазил господ, е нещо лошо!
ТАЛАШКО
Майстори! Князът се върна от храма. Там освен него са се венчали още двама-трима господа. Ех, да ще да стане нашата пиеса, ще станем хора и ние!
ПИСКУНА
Горкото Кросно! Загуби доживотна пенсия от по шест пенса дневно! Князът сто на сто неминуемо и фиктивно щеше да му ги изръси само ако го беше видял като Пирам. И щеше да си ги е заслужил. Шест пенса не му мърдаха!
КРОСНОТО
Къде са тези гълъбчета, къде са ми приятел четата!
КЛИНА
Кросно! Ник! О, рядък миг! О, чуден монумент!
КРОСНОТО
Братлета, има да ви разправям чудеса! Но не ме питайте какви, защото да не съм честен атинянин, ако ви ги кажа! Ще ви ги разправя точ в точ!
КЛИНА
Казвай, де! Какво чакаш?
КРОСНОТО
Не, от мен ни дума! Мога да ви информирам само, че обядът на княза е завършил. Събирайте си костюмите, зашийте нови връзки на брадите и си нанижете нови панделки в обувките. И тръгвайте ежеминутно към двореца. Защото, с две думи, пиесата ни е приета! Тизба за всеки случай да си смени долните дрехи, а този, който ще играе лъва, да не си реже ноктите, за да може да ги показва от лапите си. И главно, достопочтени актьори, никой да не яде лук или чесън, защото трябва да имаме приятен дъх, та всички да кажат: каква приятна, дъховита комедия. И нито дума повече! Марш!
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ХИПОЛИТА
Но колко чудни работи разказва
таз влюбена младеж!
ТЕЗЕЙ
По-чудни даже,
отколкото правдиви. Аз не вярвам
във приказки за феи и вълшебства.
На влюбения мозъка бълбука
като на лудия, в представи странни,
отхвърляни от трезвия ни разум.
Да, тези луди, влюбени, поети
са цели от приумици излети.
Един — това е лудият — измисля
страшилища, каквито няма в ада.
Побъркан също, влюбеният вижда
в грозницата си чара на Елена.
Поетът пък във трескав унес мята
очи между небето и земята
и щом фантазията му роди
каквато и да е, той в миг с перото
описва го така, че за четеца
превръща своето въздушно нищо
във нещо с местожителство и име!
Да, тъй въображението действа,
че щом човек е радостно настроен,
измисля си и нещо да го радва;
или, обратно, щом внуши си ужас,
превръща в мечка всеки тъмен храст.
