Сън в лятна нощ

Лизандър, Деметрий, Елена и Хермия спят на земята.

Влизат Титания и Кросното. Грахчо, Прашинко, Паяжинко, Синапчо и други Елфи ги придружават. Зад тях се появява, невидим, Оберон.

ТИТАНИЯ

        О, мой прекрасни, в цветното легло

        на своята робиня разреши

        да кичи туй издигнато чело

        и милва тези клюмнали уши!

КРОСНОТО

        Къде е Грахчо?

ГРАХЧО

        Моля?

КРОСНОТО

        Уважаеми Грахчо, почешете ме, моля ви се, по тила. Къде е господин Паяжинко?

ПАЯЖИНКО

        Моля?

КРОСНОТО

        Господин Паяжинко, любезни ми месье Паяжинко, оплетете ми, моля ви се, онази червенокрака дива пчела, която е кацнала там на репея! Вземете й торбичката с мед и ми я донесете! Но не бързайте, драги, защото сляпата кучка слепи ги ражда. Хи-ха! Сиреч торбичката може да се пукне, а аз не искам да ви видя целия потънал в мед! А къде се дяна господин Синапчо?

СИНАПЧО

        Моля?

КРОСНОТО

        Добре, добре. Без толкова церемонии!

СИНАПЧО

        Как бих могъл да ви бъда полезен?

КРОСНОТО

        Като помогнеш на господин Паяжинко при чесане — то на тила ми. Би трябвало да ида на бръснар, защото, струва ми се, какво че лицето ми е чувствително обрасло. А пък аз съм едно такова деликатно магаре, че когато космите ме дразнят, почвам да се дръгна, с извинение за израза.

ТИТАНИЯ

        А музика не искаш ли, мой мили?

КРОСНОТО

        Виж, за музика — ще знаете — имам отлично ухо. Може! Нека изкарат там нещо с хлопка и звънци!

ТИТАНИЯ

        Не искаш ли да хапнеш, обич моя?

КРОСНОТО

        Че да хапна, защо не! Крина добър, сух овес например кой отказва! Или още по-добре — една хватка сено. Сладкото сенце няма равно на себе си!

ТИТАНИЯ

        Един от моите най-ловки елфи

        от катеричите запаси може

        да ти домъкне лешничета вкусни!

КРОСНОТО

        Ако ме питаш, бих предпочел шепа сушен грах. Само че сега по ме привлича спанака. Хи-ха! Искам да кажа, че усещам известно наклонение към спане. Нека всички тези ме оставят на мира!

ТИТАНИЯ

        Добре, пък аз ще те прегърна нежно.

        Придворни, оставете ни сами!

Елфите излизат.

        Тъй повет и бръшлян в едно се сплитат

        и дивата лоза тъй с бряста едър

        венчава се, обвързвайки го страстно

        с безбройните си пръстенчета вити.

        О, как те любя! Как за теб копнея!

Заспиват.

Влиза Пък.

ОБЕРОН (излиза напред)

        Ела и виж царицата ни, Робин!

        От чара е духът й тъй заробен,

        че вече почвам да я съжалявам.

        Видях я преди час отвъд гората

        за урода си дарове да дири,

        и смъмрих я, че бе дошла дотам,

        със цветове уханни да венчава

        сплъстеното му дългоухо теме —