Сън в лятна нощ

Излиза.

ПЪК

        В град и село, тук и там,

        мамя малък и голям!

        Глупав-умен, всички знам

        да ги купя и продам!

        Охо, единият пристига вече!

Влиза отново Лизандър.

ЛИЗАНДЪР

        Деметрий, где си? Де се скри, герой?

ПЪК

        Аз чакам, пъзльо! И готов за бой!

ЛИЗАНДЪР

        Тогава идвам!

ПЪК

                        Тясно ще е тук,

        гласа ми следвай!

Лизандър излиза в посока на гласа. Влиза

отново Деметрий.

ДЕМЕТРИЙ

                        Няма го! Ни звук!

        Лизандре! Мухльо! Заешка душа!

        Къде се сгуши? Май те достраша!

ПЪК

        От теб ли, пъзльо, който до звездите

        крещиш за бой и биеш се в гърдите,

        а криеш се, страхливец, вдън гори?

        Не заслужаваш меча ми дори!

        Ела, хлапе! Ела ми, самохвалко,

        със пръчка да те понашаря малко!

ДЕМЕТРИЙ

        Където си, почакай ме тогаз!

ПЪК

        Тук няма място, следвай моя глас!

Двамата излизат.

Влиза Лизандър.

ЛИЗАНДЪР

        Подлецът! Само вика и обижда,

        а никакъв и нийде се не вижда!

        За малко го достигнах неведнъж,

        но скриваше се, а пък уж е мъж!

        Страхът му е, изглежда, бързокрак,

        а мойта мъст е капнала от бяг!

        Ще легна тук!

Ляга.

                        Побързай, сладък ден!

        Нощта укри Деметрия от мен,

        но ще плати той своята вина

        при първата ти бледа светлина!

Заспива.

Влизат отново Пък и Деметрий.

ПЪК

        Хо-хо, пъзливецо! Хо-хо, насам!

ДЕМЕТРИЙ

        Добре, да дойда. Но нали те знам —

        когато съм далече, ме зовеш,

        а дойда ли наблизо, хайде беж!

        Сега къде си?

ПЪК

                        Как не виждаш? Тука!