Сън в лятна нощ

ЕЛЕНА

        Ти нямаш, явно, ни природна скромност,

        ни женски свян, ни сдържаност моминска!

        От моите възпитани уста

        опитваш грозни думи да изтръгнеш?

        Не ще го бъде, лицемерна кукло!

ХЕРМИЯ

        А, „кукла“, значи? Тъй и предполагах:

        изтъкнала е ръста си пред моя!

        Високия си, ненадминат ръст!

        Е, и какво? С тоз ръст ли се издигна

        в очите му, та има той сега

        така високо мнение за тебе

        и толкова презира мен, джуджето?

        Е, колко дребна съм, де? Колко ниска?

        Ти, шарен прът! Върлино панаирска!

        Все пак не съм дотам, че с тези нокти

        да не достигна твоите очи!

ЕЛЕНА

        Макар да се шегувате със мене,

        аз моля ви, любезни господа,

        поне да ме опазите от рани.

        До днес не съм участвала във разпри

        и нямам във надвикването опит.

        Пазете ме от тази, аз ви моля,

        защото съм момински боязлива.

        Недейте мисли, че понеже тя

        на ръст е дребничка, та аз ще мога

        да се опазя!

ХЕРМИЯ

                        Дребничка? А, пак!

ЕЛЕНА

        Не ме нападай, Хермия, а чуй:

        обичах те и пазих твоите тайни

        с едничко изключение за туй,

        че на Деметрий — от любов към него —

        издадох, че ще бягате с Лизандър.

        Той тръгна подир вас, след него аз.

        Ала защо го сторих? Оттогаз

        той само ме ругае и заплашва,

        че ще ме бие, рита, умъртвява!

        Добре тогава. Тръгвам си. В Атина

        сама ще се завърна с лудостта си.

        Ще ви оставя, само ме пуснете!

        Не виждате ли колко съм злочеста!

ХЕРМИЯ

        Че тръгвай си! Кой толкова те спира?

ЕЛЕНА

        Сърцето ми, което тук оставям.

ХЕРМИЯ

        С кого, с Лизандър?

ЕЛЕНА

                        О, не, не — с Деметрий!

ЛИЗАНДЪР (към Елена)

        Не бой се, няма да ти стори зло!

ДЕМЕТРИЙ

        Разбира се, дори и с твоя помощ!

ЕЛЕНА

        О, ще го стори, само да рече!

        В училище бе истинско зверче,

        а и сега е злобна и свирепа,

        макар да е донякъде порасла.

ХЕРМИЯ

        „Донякъде“! Това е трети път!

        И тези кавалери го търпят!

        Пуснете ме!

ЛИЗАНДЪР

                        По-настрана, фъстъче!

        Нищожество, пигмейче, недоносче,

        по-настрана!

ДЕМЕТРИЙ

                        Недей се престарава

        пред тез, които твоите услуги

        не са желали! Настрана се дръж

        от моята любима! Ако само

        намекнеш й за капчица любов,

        ще се разкайваш!

ЛИЗАНДЪР

                        Аз или пък ти?

        Не ме задържа тази драка вече!

        Последвай ме! Ще видим кой от нас

        е с по-голямо право над Елена!

ДЕМЕТРИЙ