ДЕМЕТРИЙ
От теб не съм заслужил гняв такъв,
не съм пролял Лизандровата кръв
и май изобщо тя не е пролята…
ХЕРМИЯ
О, говори за всичко на земята!
Нима е жив? Кажи! Защо мълчиш?
ДЕМЕТРИЙ
Ще кажа, но с какво ще ми платиш?
ХЕРМИЯ
С това, че няма да ме видиш вече!
Оставям те, ненавистни човече!
Дали ще срещна своя мил, не зная,
но с тебе сетна среща ми е тая!
ДЕМЕТРИЙ
В такова настроение едва ли
тя моите въздишки ще пожали;
а мъката тежи с по-тежко бреме,
когато не й плаща дълго време
дълга си банкрутиралият сън.
Ако полегна тук, до този пън,
кой знае, току-виж, длъжникът мил
дошъл и първа вноска изплатил.
ОБЕРОН
Какво си сторил, глупчо бързоног?
Кого си пръснал с тайнствения сок?
Наместо този вярно да залюби,
друг някой верността си ще загуби!
ПЪК
Съдбата тъй е рекла: да се пада
единствен верен на лъжци хиляда!
ОБЕРОН
Не се бави! След миг и половина
да си открил Елена от Атина!
Познаеш ли я по страните бледи,
изпити от въздишки сърцееди,
насам я отклони, а дотогаз
тогова пък ще омагьосам аз.
ПЪК
Мълчи, хвърчи, политва твоя Пък
като стрела от азиатски лък!
ОБЕРОН
Пръсвам ти очите двете
с купидоновото цвете
тъй, че щом направя аз
да се мерне тука таз,
от която бягаш ти,
тя за теб да заблести
като чистото и мило
афродитино светило33.
Ако то те обгори,
пак от него лек дири!
ПЪК
Повелителю, Елена
иде, но е придружена
от младежа, на когото
грешно пръснах сок в окото.
Да останем, ако щеш,
малко да се развлечеш
с лудите им диалози?
Боже господи, как този
уж разумен род човешки
цял е глупости и грешки!
ОБЕРОН
Но шумът им е голям —
ще събудят оня там.
ПЪК
