Сън в лятна нощ

        И ще се боричкат двама

        за една и съща дама —

        колкото по-сложен кръг,

        толкоз по се радва Пък!

Влизат Лизандър и Елена.

ЛИЗАНДЪР

        Как мислиш, че говоря на шега!

        Сълзите ми нима не виждаш ти?

        Плачът на седмоцветната дъга

        през моето ухажване трепти.

        Повярвай му, щом носи то печата

        на честността и истината свята!

ЕЛЕНА

        Тез клетви са за Хермия. Кажи

        какво тегло за мен да имат те?

        Две истини — туй значи две лъжи,

        защото се убиват и двете.

        Еднакво те са тежки на везната,

        но сякаш теглиш вятъра с мъглата!

ЛИЗАНДЪР

        Да, клех й се, защото бях глупак!

ЕЛЕНА

        Оставяш я и същият си пак!

ЛИЗАНДЪР

        Деметрий люби Хермия, не теб!

ДЕМЕТРИЙ (събужда се)

        Елена! Цвете сред безводна степ!

        Богиньо! Нимфо! Съвършенство! О!

        Тоз бистър поглед, богове, с какво

        да го сравня? Дали с кристал прозрачен?

        Не, той пред него ще изглежда мрачен!

        А тези зрели като вишни устни,

        които казват: виж ни как сме вкусни!

        А таз ръчица? О, алпийски сняг34,

        дано не ти направи с нея знак,

        че пред снега на моята избрана

        ти черен ще изглеждаш като врана!

        Кога със дъх от моите уста

        ще разтопя тоз връх от чистота!

ЕЛЕНА

        О, жал! О, срам! Това ли ви остава?

        С Елена да си правите забава!

        Да бяхте по-възпитани и мили,

        над мен така не бихте се глумили!

        Мъже да бяхте, както сте на вид,

        не бихте обласкали с подбив скрит

        една жена! И как не ви е срам!

        За Хермия съперници сте, знам,

        ала защо съперници сте вие

        и в туй, кой пръв Елена ще надвие

        със подигравки и — жесток палач —

        ще я принуди да избухне в плач!

        Не, хора с благородни дух и кръв

        не биха слезли до позор такъв,

        да дирят в тези женски сълзи тука

        лекарство срещу мъжката си скука!

ЛИЗАНДЪР

        За теб, Деметрий, укор прав това е —

        ти Хермия обичаш, туй се знае!

        И ето, аз ти давам с две ръце

        предимството си в нейното сърце,

        а ти ми дай в сърцето на Елена

        частта любов, за теб определена!

ЕЛЕНА

        Задръжте си езика зад зъбите,

        напразно своя въздух вий хабите,

        подигравачи!

ДЕМЕТРИЙ

                        Хермия ти дръж!…

        Сърцето ми гостува й веднъж,

        но виж, Елена, то пред твоя праг

        като във къщи се завръща пак!

ЛИЗАНДЪР

        Елена, лъже те! Недей му вярва!

ДЕМЕТРИЙ

        Не, мойта вярност той със кал замярва

        за туй, защото е неверен сам!…

        Виж милата си! Ей я! Идва там!

Влиза отново Хермия.

ХЕРМИЯ