Не виждам нищо, но в нощта каквото
окото губи, чува го ухото,
че тя в тъмница зрението праща,
но на слуха денгубите му плаща.
Лизандър е наблизо. Стигнах тук
по нишката на сладкия му звук.
Но той защо, защо от мене бяга?
ЛИЗАНДЪР
Защото любовта му го налага.
ХЕРМИЯ
Каква любов от мен ще го разделя?
ЛИЗАНДЪР
Оназ, която с ласкава повеля
го тласка към вълшебната Елена,
пред чийто поглед звездната вселена,
завиждаща, престава да блести!
Защо ме следваш? Не разбра ли ти,
че си за мен съвсем непоносима?
ХЕРМИЯ
Не е възможно! Той на смях ме взима!
ЕЛЕНА
А ти пък мен! Разбрах ви: вие трима
подготвили сте реплики и думи
да действате във заговор срещу ми!
Приятелко-предателко! Как можеш,
подписала съюз военен с тях,
да им помагаш да се гаврят с мене?
О, Хермия! А сладостният спомен
за детството, за нежните ни тайни,
за часовете заедно, когато
ний времето корехме бързоного,
че бърза много да ни раздели?
Туй всичко е забравено, нали?
А помниш как във дворчето пред къщи,
поседнали на две възглавки същи,
бродирахме едно и също цвете
и в съща песен сливахме си двете
лица, очи, ръце и гласове —
прелели се в едно отделни две,
като речици две в една река,
като черешки две във обичка,
като полета две в една емблема,
венчани от единството на шлема!
Туй всичко ти уби и предпочете
да ме обиждаш в сговор със мъжете!
Не е приятелско! Не е девиче!
Не е и женско! Затова, момиче,
съдът на пола ни ще те вини
в предателство към всичките жени!
ХЕРМИЯ
Не зная за какво ми се гневиш.
По-скоро ти се подиграваш с мене!
ЕЛЕНА
Със тебе, аз? А кой тогава прати
Лизандър из гората да ме гони
със кошница похвали присмехулни?
Кой след това подучи тоя втори
от твоите безбройни ухажори —
теб, теб, Деметрий, който досега
не си ме и подритвал със нога! —
да ме нарича нимфа, божество,
сирена, дева и не знам какво?
Защо ще казва всичко туй на тази,
която, както е известно, мрази?
И за какво Лизандър, който храни —
известно е и туй — към тебе обич,
на мен ще седне да се обяснява?
Дали не става всичко туй със твойто
съгласие и може би подбуда?
Знам, аз не съм красива като тебе,
и знам, че необичана обичам,
но не към подбив, а към нежна ласка
би трябвало скръбта ми да те тласка!
ХЕРМИЯ
Не те разбирам!
ЕЛЕНА
Да, недоумявай,
въздишай жалостиво, преструвано,
а зад гърба ми смигайте си трима,
плезете се, правете ми рога!
Докрая издържана, таз шега
във хрониките може да остане!
О, ако бяхте малко по-човечни,
не бихте ме измъчвали така!
Но нищо! Аз сама съм си виновна
и знам сама лека на свойта мъка,
а той е лесен: смърт или разлъка!
ЛИЗАНДЪР
Елено, чакай да ти обясня!
