Сън в лятна нощ

        Аз теб да следвам? Не, наравно само!

        До скула — скула и до рамо — рамо!

Излиза заедно с Деметрий.

ХЕРМИЯ

        Видя ли? Всичко туй е зарад теб!

        Сега ще видиш кой е звяр свиреп!

ЕЛЕНА

        Но ако ти по мъжка си в ръцете,

        то аз пък съм по-длъжка във нозете!

Излиза.

ХЕРМИЯ

        Какво да правя? Всичко се оплете!

Излиза.

ОБЕРОН

        Това е все от твоето нехайство,

        а може би нарочно ти ги правиш

        тез свои безобразия!

ПЪК

                                Не, не!

        Царю на сенките, не бе нарочно!

        Поръчката ти аз изпълних точно.

        Ти каза: момък в дрехи от Атина.

        Отде да знам, че имало двамина.

        И после, сам признай си: та нали

        забавни са тез техни крамоли?

ОБЕРОН

        Забавни-незабавни, тук не стой!

        Те вече дирят място за двубой.

        Върви им попречи — нощта смрачи

        и на небето звездните очи

        покрий от небосклон до небосклон

        с мъгла като катранен Ахерон36,

        и заблуди ги тъй във този мрак,

        че да не може враг да срещне враг —

        крещи оттук с лизандровски език,

        ругай като Деметрий подир миг

        и нека разминават се докле,

        с крачка оловни, с ципести криле,

        не плъзне по челата им сънят,

        та вместо да се бият, да заспят.

        Тогава ти минута улучи

        и в младите Лизандрови очи

        със помощта на туй вълшебно биле

        стори света да стане, както бил е,

        и те, с нов сок изплакнати от сока,

        да тръгнат всеки в прежната посока!

        А утре ще е всичко туй измама,

        сънуван сън, от който помен няма,

        и двете двойки весело назад

        ще се завърнат в родния си град,

        за да живеят дружно, без разлъка.

        В туй време, от Титания без мъка

        щом взема аз индийското момче,

        ще я направя да не се влече

        след този свой магарешки кумир —

        и в царството ни ще настане мир.

ПЪК

        Да бързаме, царю, със тез неща,

        че драконите черни на нощта37

        раздрали са на облаците сбора.

        Виж, вече там звездата на Аврора38

        проблясва помежду им и съзрели

        лъча й, бързат духовете бели

        към гробищата, докато онези,

        умрели вън от бога, без ковчези

        във тинест яз, край прашен кръстопът,

        отдавна вече с червеите спят —

        защото съвестта им прокълната

        сама им запрещава светлината

        и ги осъжда да живеят в мрак

        до свършека на свършеците чак!

ОБЕРОН

        И ний сме духове, но не от тез.

        Като пазач във утринния лес,

        аз бродя между ствол ите, додето

        от източните двери на небето

        войската на зарята не нахълта

        карминена и кехлибарножълта,

        за да покрие на Нептун царствата

        с трептящата си люспеста позлата…

        Но бързай! Трябва да привършим ние,

        преди денят лика си да открие!