Сън в лятна нощ

ДЕМЕТРИЙ

        Аз виждам, пак ще бъде несполука,

        ала помни: при първите зари

        ще ми платиш със лихвите дори!

        Върви си!… А за мене би било

        добре да поизмеря туй легло

        с умората си. Идвай, сънен мрак!…

        Лизандре, утре ще се срещнем пак!

Ляга и заспива.

Влиза отново Елена.

ЕЛЕНА

        О, дълга нощ! О, страшно дълга нощ!

        Минутите си бавни съкрати,

        та утрото, като спокоен вожд,

        да ми покаже градските врати!

        Тук всички с мен се гаврят. И във скръб

        аз връщам се обидена дома.

        Ах, скрий ме, сън, приятелю мой скъп,

        от мен самата в своята тъма!

Ляга и заспива.

ПЪК

        Трима тук лежат и спят.

        Липсващата е на път.

        Ей я! Блед й е ликът,

        сякаш не от кръв и плът.

        Този Купидон чаровен

        е и тука пак виновен —

        той горкичките момички

        тъй ги подлудява всички!

Влиза отново Хермия.

ХЕРМИЯ

        Не, ни веднъж, не помня, ни веднъж

        да съм вървяла тъй във глад и жад!

        О, тяло, на умората издръж,

        недей остава от духа назад!

        Но не! Издрана, тежка от роса,

        знам, няма да отида надалеч.

        Ще легна тук. О, висши небеса,

        пазете моя мил от чужди меч!

Ляга и заспива.

ПЪК

        Спи ми мой

        млад герой!

        С таз трева

        едва-едва

        щом те пръсна, ще измия

        досегашната магия,

Пръсва сок в очите на Лизандър.

        и след миг

        оня лик,

        който мил

        за теб е бил,

        втори път със сила нова

        взора ти ще очарова

        и, народа както учи,

        всеки свойто ще получи:

                мъжът — женичка,

                дървото — птичка,

                колата — кобила,

                сеното — вила,

                колибата — комин,

                молитвата — амин.

        Щом се туй със туй сбере,

        всичко ще върви добре!

Излиза.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В гората край Атина.