такъв позор, че капките роса
по техните венчета бяха сякаш
не бисери от източни морета,
а сълзи, със които те горките
оплакваха злочестата си участ.
Когато нагълчах я до насита
и чух я за пощада да ме моли,
поисках й индусчето. Веднага
тя прати своите феи да го вземат
и заведат във моите покои.
В отплата с таз тревица на Диана
аз погледа й ще освободя
от странната магарешка заблуда.
А ти, мой Пък, стори от тоз любовник
да падне дългоухата глава,
така че той, пробудил се със всички,
спокойно да се върне във Атина
и да си спомня тези случки нощни
като измислици на странен сън!
Но нека със Титания започнем.
Както беше, пак бъди!
Виждай, както по-преди!
Нека в твоите гърди
разумът да победи!
Титанио, от сън се събуди!
ТИТАНИЯ
Какъв безумен, чуден сън видях!
Мой Обероне, влюбила се бях…
ОБЕРОН
Да, влюбила и до ушите, знам,
в ушите на това магаре там!
ТИТАНИЯ
Но, значи?… Как възможно е това? Чудовище!
Понасям го едва!
ОБЕРОН
Свали му, Робин, грозната глава!
И тихо там! Титания, викни
на елфите си, с песни и свирни
петимата тук спящи втори път
с упойка по-дълбока да приспят!
ТИТАНИЯ
Свирете, елфи!
ПЪК
С утрото от тоз калпак
да не ти остане знак
и отново да си пак
само късоух глупак!
ОБЕРОН
По-силно, музикантите! Така!
Титания, подай сега ръка,
във чест на обичта ни подновена
да залюлеем люлката зелена
на младите. А утре, моя фея,
среднощната венчавка на Тезея
ще украсим със танца си крилат
и одарим със тройна благодат,
че и за тез, потънали във сън,
венчален ще е утринният звън!
ПЪК
Утрото, царю, пристига.
Чувам глас на чучулига!
ОБЕРОН
Подир сенките на мрака
нека литнем, че ни чака
обиколка на земята
с бързината на луната!
ТИТАНИЯ
Но, летейки, обясни ми:
как е станало, любими,
че заспала ме завари
с тези смъртни за другари?
ТЕЗЕЙ
…И доведете горския пазач,
защото сме привършили обряда,
и в тази утрин розова желая
