Сън в лятна нощ

        и хукнах аз след тях, а тя след мен.

        Ала не зная по какво вълшебство,

        но явно по вълшебство, любовта ми

        към Хермия се разтопи във миг

        подобно сняг напролет и за нея

        сега си спомням, както за играчка,

        която съм желаел като малък.

        А цялата ми обич, вяра, радост,

        предмет на тез очи и тяхна сладост

        е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,

        преди да видя Хермия. Замаян,

        тогаз отблъснах любовта й, както

        отблъсва здравата храна болник,

        но днес отново, оздравял във миг,

        добивам прежния си вкус към нея

        и чувствам: тя ме прави да живея!

ТЕЗЕЙ

        Красиви влюбени, добра сполука

        ви срещна с мен! Подробностите после.

        Над твоето желание, Егее,

        властта ми този път ще надделее:

        ведно със нас ще съчетаем в храма

        навеки тези двете с тези двама.

        А тъй като напредна утринта,

        лова за друго време ще отложим.

        Обратно към Атина! Днеска там

        ще бъде ден наистина голям!

        Да тръгнем, Хиполита!

Излиза заедно с Хиполита, следван от Свитата.

ДЕМЕТРИЙ

        Усещам всичко смътно и далечно,

        като планински гребен, който чезне

        сред облаци!

ХЕРМИЯ

                        За мен пък всичко някак

        се раздвоява, сякаш че го гледам

        с очи несъгласува ни!

ЕЛЕНА

                                А аз пък

        намерила съм сякаш скъпоценност

        и чувствам я и моя, и не моя!

ДЕМЕТРИЙ

        Дали сме будни? Още ми се струва,

        че виждам сън! Кажете, преди малко

        наистина ли тука беше Князът?

ЕЛЕНА

        Да, беше! С Хиполита!

ХЕРМИЯ

                                И с баща ми!

ЛИЗАНДЪР

        И ни покани с тях да ни венчаят!

ДЕМЕТРИЙ

        И, значи, тез неща не са измама?

        Тогава да ги следваме във храма —

        и нека из обратните пътеки

        подробно своя сън разкаже всеки!

Излизат.

КРОСНОТО (събужда се)

        Като ми дойде реда, извикайте ме! Аз почвам след „Пираме мой прекрасен“. Хей! Клине! Пискуне, кърпачо на духала, къде духна? Носльо, медникарю! Хей, Комар! Господи, драснали са, докато съм спал! Ама пък каква фантазия сънувах! Какъв приятен кошмар! Ума да ти се вземе! Но да не съм магаре, да седна да го разказвам и тълкувам на всеки!… Сънувах, че съм… Не, просто не мога да го кажа!… Сънувах, че съм станал… Сънувах, че имам… Не, само някой смешник, от тези нацапаните в лицето и цапнатите в устата, може да изрече какво сънувах, че имам!… Човешко око не е чуло, ухо не е видяло, ръка не е вкусила, сърце не може да изкаже и език не може да си представи какво беше то! Ще кажа на Клина да напише по него балада, че да я вмъкнем в пиесата. Аз ще я изпея и ще я наречем „Сънят на Кросното“, защото беше само сън, уви!… Ще я изпълня съвсем в края на пиесата, когато съм вече умрял, и ще покося голям успех!

ВТОРА СЦЕНА

Атина. В дома на Кита.

Влизат Клина, Пискуна, Носльо и Комара.

КЛИНА

        Пратихте ли да питат у Кросното? Още ли не се е върнал?

КОМАРА

        И помен няма от него. Казвам ви, духовете са го транспортирали в нещо.