Сън в лятна нощ

ХИПОЛИТА

        Но тази нощ със всичките й случки,

        и тази едновременна промяна

        във чувствата на четирима души,

        свидетелстват за свързаност, за нещо,

        което на действителност прилича,

        макар да е на вид невероятно!

ТЕЗЕЙ

        А, ето ги! И как излъчват радост!

Влизат Лизандър, Деметрий, Хермия и Елена.

        Да, радост, млади хора! Нека тя

        обсипва щедро дните ви с цветя!

ЛИЗАНДЪР

        И с вас, о, княже, тя да е безспир

        в любовно ложе и на весел пир!

ТЕЗЕЙ

        Сега елате! В музика и танци

        да съкратим със вас века тричасов,

        делящ вечерята от оня миг,

        във който спалните ще ни посрещнат!

        Уредникът на празненствата, вярвам,

        намислил ни е някаква забава.

        Къде си, Филострате?

ФИЛОСТРАТ

                                Тук съм, княже!

ТЕЗЕЙ

        Какво приготвил си ни тази вечер,

        за да залъже времето лениво —

        концерт, балет, забава, маскарад?

ФИЛОСТРАТ

        Това е днешната програма, княже.

        Решете сам какво да се покаже!

Подава му лист хартия.

ТЕЗЕЙ

        „Войната със кентаврите41 — ще пее

        скопец атински в съпровод на арфа“.

        Не, друго, друго! Туй ви го разказах

        във чест на сродника ми Херкулес.

        „Вакханките, разкъсващи Орфея

        в пиянската си ярост“42. Старо нещо!

        Играха го, когато се завръщах

        от славното превземане на Тива.

        „Оплакване на музите над гроба

        на Знанието, най-скоропостижно

        споминало се от хронична бедност“43.

        Не, туй ще бъде нещо сатирично,

        което за венчавка не подхожда!

        „Голяма лаконично-дълга драма

        за любовта на Тизба и Пирама —

        трагичен фарс“. Какво, не се ли лъжа?

        Трагичен фарс? И лаконично-дълга?

        Това прилича ми на парещ лед

        или на огнен сняг. Не виждам в тази

        безсмислица какъв е вложил смисъл

        тоз, който тъй безстрашно я е писал!

ФИЛОСТРАТ

        Но тя наистина е лаконична,

        защото има-няма десет думи,

        ала и тези думи са й много,

        така че с право я наричат дълга;

        при туй трагична е, защото свършва

        със смърт и кърви, но като я гледах,

        аз весели сълзи пролях такива,

        че жанра фарс и той ще й отива.

ТЕЗЕЙ

        И кой я изпълнява?

ФИЛОСТРАТ

                        Прости хора,

        занаятчии от града, които,

        работейки за първи път с ума си,

        измъчили са грубата си памет,

        за да покажат своя труд пред вас.

ТЕЗЕЙ

        Добре, ще ги изслушаме.

ФИЛОСТРАТ

                                О, не!

        Не е за вас пиесата им, княже.

        Аз виждал съм я. Тя не струва нищо.

        Освен ако забавни ви се видят