Сън в лятна нощ

        една пиеса за да готвят тук,

        понеже щели да зарадват с нея

        тържествената сватба на Тезея.

        Един Пирам — ама глупак такъв,

        че даже между тях пак беше пръв! —

        се шмугна в храста. Пък, видял това,

        хоп! — слага му магарешка глава!

        Добре, но Тизба реплика му дава

        и той — с главата — връща се тогава,

        и щом го зърват, също както ято

        от черни гарги пръсва се, когато

        съзре сокол, или над сухи драки

        с криле изпляскват гъски жълтокраки,

        щом пукотът барутен ги подплаши,

        тъй пръсват се приятелите наши!

        Наистина невиждана картина:

        един реве, та чува се в Атина,

        друг в тъмното препъва се о корен

        и вече няма долен, няма горен

        в камарата от ритащи крака,

        и ужасът расте във тях така

        за сметка на ума, че с тръни, с клони

        гората те усещат как ги гони,

        настига, къса дрехите по тях!

        И тъй докато с тях си правех смях,

        Титания, която спеше там,

        събудена от нашия Пирам,

        съгледа го и време без да губи —

        това е, във магарето се влюби!

ОБЕРОН

        Дотук добре. А момъка жесток

        напръска ли с магическия сок?

ПЪК

        Готово! Той заспал бе на тревата,

        на две-три крачки само от момата,

        така че щом пребори се с Морфея31,

        ще види като първо нещо нея!

Влизат Хермия и Деметрий.

ОБЕРОН

        Това е той. Но таз коя е тук?

ПЪК

        Не, туй е тя. Но момъкът е друг!

ДЕМЕТРИЙ

        Обсипвай своя враг с обиди груби,

        не този, който пламенно те люби!

ХЕРМИЯ

        Обиди? И дори се подиграваш!

        Проклятия ти само заслужаваш!

        Ти, ти, о, аз те зная, си убил

        в невинната му дрямка моя мил,

        но почнал кръвнината, довърши я!

        До глезен вече, влез в кръвта до шия,

        убий и мене! Слънце и небе

        не са тъй близки, както с мене бе

        Лизандър, моя скъп! Как, той нима

        оставил би ме спяща и сама?

        По-скоро ще повярвам, че в земята

        пробила се е дупка по средата

        и сякаш през ухото на игла

        луната да изскочи е могла

        при антиподите32, за да смути

        на слънцето сияйните черти!

        Не, ти си го убил! Това е ясно!

        Като убиец гледаш ти ужасно!

ДЕМЕТРИЙ

        О, не! Ако ужасен съм на вид,

        такъв съм аз, защото съм убит,

        а ти, убийце, вместо да си черна,

        блестиш пред мен като звезда вечерна!

ХЕРМИЯ

        Какво говоря с теб? Лизандър де е?

        Но ти мълчиш! Човек ще полудее!

        О, дай ми го, Деметрий! Имай жал!

ДЕМЕТРИЙ

        На хрътките си леша му бих дал!

ХЕРМИЯ

        Ти сам си хрът! А, значи е така?

        Убил си го със тази тук ръка?

        И как го умъртви? Дали поне

        си гледал във очите му? О, не!

        Пробол си го, додето той е спял!

        Ах, змийски подвиг! Ти си в него цял!

        Гадина подла! Скорпион! Влечуго!

        Но не, животно аз не зная друго,

        което свойта жертва да кълве

        с езиче тъй разцепено на две!