свръхнедокоснат от поквара цвят!
Но млък, о, реч!
Ти, остър меч,
забий се, братко мили,
под лява гръд,
там, дето врат
пожизнените сили!
Така, така!
Със таз ръка!
Луна, стъмни небето!
В последен миг
млъкни, език!
Умирам след което!“
ДЕМЕТРИЙ
И прав е. Този упорит език не го оставяше да умре.
ЛИЗАНДЪР
Как няма да е упорит, като принадлежи на такова магаре. Слава богу, то е вече навирило петалата.
ТЕЗЕЙ
Но един добър лекар би могъл да го спаси и накара да зареве отново.
ХИПОЛИТА
Не разбирам само защо Луната се скри, преди Тизба да се върне и открие любимия си.
ТЕЗЕЙ
Тя ще го открие при звездна светлина. Ето я. С нейните мъки ще завършат и нашите.
ХИПОЛИТА
Тази Тизба, надявам се, ще съкрати нещата. За такъв Пирам надгробното слово не може да бъде прекомерно дълго.
ДЕМЕТРИЙ
Не се знае, господарко. И двамата са си лика-прилика. Ако ги поставим на везни, прашинка би залюляла блюдата. Един Пирам — да те пази бог! — и една Тизба — опазил те господ!
ЛИЗАНДЪР
Тя го забеляза с лъчезарните си очи.
ДЕМЕТРИЙ
След което каза следното…
ТИЗБА
„Любов, ти спиш?
О, взор мой, виж!
На смърт това е знака!
Продумай! Ням!
Пробил се сам!
Студена пръст го чака!
Къде е тоз
твой вишнев нос,
сияещ сред простора?
къде — оназ
със цвят на праз
зеленина на взора?
О, парки три47,
все пак добри
бъдете вий към мене!
Не искам аз
живот ни час,
щом моят мил студен е!
Тоз нож е наш
и може дваж
той роля да играе!
Пробожда се.
О, мой, Пирам,
не ще си сам!
Умирам и това е!“
ТЕЗЕЙ
Луната и Лъвът изглежда са оставени живи, за да погребат мъртвите.
ДЕМЕТРИЙ
И Стената също.
