Венецианският търговец

        и вие с тоз печален лик шарана

        на хорското внимание! До скоро!…

        Лоренцо, да вървим! Синьори, сбогом!

        Аминът на таз проповед — следобед!

ЛОРЕНЦО

        До обед, значи! Вий ще извините

        мълчанието ми. И аз май ставам

        от тез лъжливи мъдреци. Но трудно

        се взима думата от Грациано.

ГРАЦИАНО

        Стой две години с мен и ще забравиш

        дори звука на своя собствен глас!

АНТОНИО

        Довиждане. Аз чувствам как — обратно —

        след миг ще се разбъбря.

ГРАЦИАНО

                                Че добре,

        на този свят кой трябва да мълчи?

        „Езикът говежди,

        щом е сготвен със лук,

        и момата с надежди

        за имотен съпруг!“

Грациано и Лоренцо излизат.

АНТОНИО

        Да сте разбрали нещо?

БАСАНИО

        Нашият Грациано успява да каже в една минута повече нищо, отколкото който и да било друг в цяла Венеция. Смисълът в думите му е колкото две пшеничени зърна в две крини плява. Дириш го цял ден и като го намериш, оказва се, че не си струвал диренето.

АНТОНИО

        Такъв си е. Но вий ми обещахте

        подробности за тайнствената дама,

        във чийто дом да идете решил сте

        на поклонение. Коя е тя?

БАСАНИО

        Вий знаете, Антонио, как много

        делата си разклатих напоследък

        с това, че позволих си да живея

        по начин, който скромните ми средства

        не можеха да издържат за дълго.

        Не се оплаквам, че ми се наложи

        по-свит живот — голямата ми грижа

        е честно всички заеми да върна,

        които разточителната младост

        принуди ме да сключа тук и там.

        От вас, Антонио, съм взел най-много

        в пари и дружба. Дружбата ви точно

        ми позволява да ви доверя

        какъв е планът ми да се очистя

        от всички дългове, които имам.

АНТОНИО

        Разказвайте, Басанио, и стига

        да бъде този план тъй честен, както

        било е всичко, свързано със вас,

        парите ми, аз сам и моите връзки

        ще бъдем — вие го знаете — на ваше

        разположение!

БАСАНИО

                        Във дните детски,

        когато случеше се да загубя

        стрелата си, след нея пусках втора

        със същи сила, ъгъл и посока,

        но с повече внимание, така че,

        рискувайки и нея, много често

        си връщах двете. Взимам този пример

        от детството, защото туй, което

        ще ви разкажа, е по детски чисто:

        дължа ви много и така, от глупост,

        загубих го. Но ако вий решите

        да пуснете след първата стрела

        една сестрица в нейната посока,

        аз вярвам, че — следейки този път

        по-зорко де ще падне — ще открия

        и двете или втората поне

        ще ви възвърна, като ви остана

        за първата признателен длъжник.

АНТОНИО

        Не се ли знаем, та към обичта ми

        вървите по пътечки обиколни?

        Съмнявайки се в моята готовност,

        ранявате ме вие по-дълбоко,

        отколкото, ако ми бяхте просто

        разсипали имота до стотинка.

        Кажете ми как само бих могъл

        да ви помогна и ще го извърша!