Венецианският търговец

        Разправяйте!

БАСАНИО

                        Живее във Белмонте

        наследница прекрасна и — което

        я прави дваж прекрасна — надарена

        със дивни добродетели. Веднъж

        от нейните очи получих нямо

        послание. Тя Порция се казва

        и, честна дума, не отстъпва в нищо

        на своята съименничка римска —

        Катоновата дъщеря6, жената

        на Юний Брут, която предпочете

        смъртта пред вдовството. И туй светът

        узнал го е отдавна и към нея

        по розата на ветровете плават

        отвсякъде поклонници най-знатни,

        за да я искат. Слънчеви коси

        красят лика й, сякаш златно руно,

        което прави нейния Белмонте

        подобен на Колхида — цел мечтана

        за толкова Язоновци7. Сред тях,

        Антонио, ако намеря средства

        да се вредя, сърцето ми подсказва,

        че аз ще съм избраникът щастлив!

АНТОНИО

        Сам знаеш, всичко мое е в морето,

        в брой нямам нищо, нито имам стока,

        която да превърна във наличност.

        Но нека видим срещу моя подпис

        Венеция какво ще ни отпусне!

        До сетна капка ще го изцедя,

        но ти ще се представиш във Белмонте.

        Върви търси! И аз ще диря също.

        В търговски кредит или в личен заем,

        пари ще има, щом се постараем!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Влизат Порция и Нериса8.

ПОРЦИЯ

        Честна дума, Нериса, малкото ми тяло е уморено от този огромен свят.

НЕРИСА

        Бих ви повярвала, мила господарко, ако имахте неприятности в такова изобилие, в каквото са богатствата ви; но — както виждам — тези, които преяждат, страдат колкото онези, които не се дохранват. Затова има дума: „Придържай се строго между малко и много!“ И още: „Излишеството побелява по-рано, но умереността живее по-дълго.“

ПОРЦИЯ

        Добри правила и добре казани!

НЕРИСА

        Да бяха и добре спазвани!

ПОРЦИЯ

        Ако да постъпваш правилно беше тъй лесно, както да знаеш коя постъпка е правилна, параклисите щяха да бъдат катедрали, а колибите — дворци. Добър проповедник е оня, който сам следва своята проповед. А на мен ми е по-лесно да поуча двайсетина души как да постъпват, отколкото да съм между тях и да постъпвам съгласно собствените си поучения. Мозъкът може да издава за кръвта колкото си ще закони, но един горещ нрав надвива двайсет хладни заричания. Лудата младост е такъв заек, че се измъква от всички мрежи на куцукащото благоразумие!… Но тези размишления едва ли ще ми помогнат при избора на съпруг. О, аз, нещастна! „Избор“ — какво говоря? Аз нямам право нито да приема този, който ми харесва, нито да отхвърля онзи, който не ми допада. Волята на живата дъщеря трябва да се превива пред повелята на покойния баща. Не е ли тежко това, Нериса — да не можеш да приласкаеш или отблъснеш някого!

НЕРИСА

        Баща ви, господарко, беше добродетелен човек, а праведниците имат пред смъртта си мъдри прозрения. И затова по този способ с трите ковчежета — златно, сребърно и оловно, надписани от него така, че който улучи мисълта му, да получи дъщеря му, аз съм сигурна, че вие ще можете да бъдете избрана само от оня, когото и сама бихте си избрала. Кажете, има ли някой измежду царствените ви поклонници, към когото да ви влече сърцето?

ПОРЦИЯ

        Изброй ги един след друг и аз ще ти ги опиша поред, тъй че от самите описания ще можеш да съдиш за увлеченията на сърцето ми.

НЕРИСА

        Да почнем с неаполския принц.

ПОРЦИЯ

        Кой, този луд жребец ли? Моля ти се, той говори само за коня си и изтъква като главно свое качество това, че можел да си го подковава сам. Подозирам, че госпожа майка му е имала вземане-даване с дворцовия ковач.

НЕРИСА

        Следва оня, пфалцграфът9.