Шекспировия съвременник Филип Сидни.
…на тримачтов кораб… — подигравателен намек за екстравагантните дамски фризури, излезли на мода по това време на открития и пътешествия.
Nomina appellativa (лат.) — съществителни нарицателни.
Sancta simp1icitas (лат.) — свещена простота.
Hic, haec, hoc (лат.) — този, тази, това.
Qui, quae, quod (лат.) — който, която, което.
„…дебелана от Брейнфорд…“ — известна кръчмарка, чието име се споменава често в литературата на времето.
Итън — градче в Уиндзор, на левия бряг на Темза.
„…трима фаустовци…“ — нов намек за драмата „Доктор Фауст“ от Марлоу.
Рединг, Мейдънхед, Колбрук — селища в околностите на Уиндзор.
„…preparation… Allemagne…“ (фр.) — подготовка… Германия.
„… Голиат… совалка…“ (библ.) — Голиат е огромният филистимянски воин, който извикал на двубой най-силните от евреите и бил убит от юношата Давид; за него се казва, че копието му било дебело като кросно; совалка — парафраза на пасаж от книгата на Йов: „Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача.“
„…се превърна в бик…“ (митол.) — Зевс — върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.
„…за да обладаеш Леда…“ (митол.) — Зевс съблазнил дъщерята на етолийския цар Тестий — Леда, като й се явил в образа на лебед.
Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.
Пък (или Хобгоблин) — нарицателно име на малките пакостливи духове от старите английски поверия. Използван от Шекспир в „Сън в лятна нощ“.
„…Ордена…“ — става дума за Ордена на жартиерата, върховен орден на английската аристокрация, чиито церемонии се извършвали в Уиндзорския замък. С него е свързано и названието на хана от пиесата.
Honi soit qui mal y pense (фр.) — „Тежко томува, който зло ни мисли“ — девиз на носителите на Ордена на жартиерата — мото на днешния английски герб. Самият орден представлявал синя лента, която се затягала със златна тока под лявото коляно.
„…планински пръч…“ — в очите на столичната аристокрация от Шекспирово време уелсците са били изостанали планинци-животновъди.
Праведния Йов (библ.) — образец на дълбоко вярващ човек от еврейската история. Бог позволил на Сатаната да го изпита: Йов загубил всичко, което имал, и заболял от страшна язва, но останал твърд във вярата си, макар жена му да го съветвала да се отрече от своя бог.
