ОФЕЛИЯ
Добрия ти съвет ще взема, братко,
за строг пазач на своето сърце,
ала недей като греховен пастир
на мен да сочиш трудната и стръмна
пътечка към небето, а пък сам
с безсрамието на заклет развратник
да газиш в лекия, разцъфнал друм
на наслажденията, без да помниш
за свойта проповед!
ЛАЕРТ
Не бой се, сестро!
Но татко иде. Двоен благослов
е двойна радост… Случай се усмихва
за втори път да се простим със вас.
ПОЛОНИЙ
Ти още тук? Върви, върви, Лаерте!
Попътен вятър мачтите е яхнал
и всички тебе чакат! Приеми
благословията ми и вдълбай
в ума си тези няколко съвета:
не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после
от тебе да страни. Удостоявай
със слух мнозина, но малцина — с глас.
Във мненията чужди се заслушвай,
а своето за себе си пази.
За дрехите пари недей да жалиш,
обличай се богато, но със вкус —
човекът си личи от облеклото
а знатните французи в тази област
са най-изискани и най-изискват.
Недей да даваш и да взимаш взаем,
защото, който дава, често губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита. И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите. Върви!
На добър час! Помни какво ти казах!
ЛАЕРТ
Почтително си взимам сбогом, татко!
ПОЛОНИЙ
И време е. Слугите те очакват.
ЛАЕРТ
Прощавай, сестро! Заключи в ума си
съвета ми!
ОФЕЛИЯ
Той вече е заключен
и ти ще отнесеш ключа му.
ЛАЕРТ
Сбогом!
ПОЛОНИЙ
Какво ти каза брат ти, дъще моя?
ОФЕЛИЯ
За принца нещо, господарю мой.
ПОЛОНИЙ
И много правилно! До мен достигна,
че напоследък принцът ти отделял
премного частно време и че ти
си му отвръщала със щедър прием.
Ако това е тъй — а точно тъй
ми бе предадено, и при това
като предупреждение. — аз чувствувам,
че май не ти е ясно какво искат
от тебе твойта чест и мойто име.
Догде сте стигнали? И само правда!
ОФЕЛИЯ
О, господарю мой, от него аз