получих напоследък многобройни
прояви на привързаност.
ПОЛОНИЙ
Какво?
Привързаност? Ха! Дрънкаш празни думи
като дете, което не познава
опасността! И ти му вярваш, значи,
на тези — как нарече ги — прояви?
ОФЕЛИЯ
Не знам какво да мисля, господарю.
ПОЛОНИЙ
Щом ти не знаеш, аз ще те науча:
мисли, че грош не струват всички тези
прояви и привързаности! Ум
попривържи, Офелио, че инак —
за да завършим фразата в духа
на тази духовитост — току-виж,
привързал ми едно хлапе на скута!
ОФЕЛИЯ
Но, господарю, чувствата си принцът
изливаше във най-почтена форма!
ПОЛОНИЙ
Да точно: външна форма! Хайде, хайде!
ОФЕЛИЯ
И думите си, господарю, той
подкрепяше с безбройни свети клетви!
ПОЛОНИЙ
Да, мрежи за гугутки! Ха, да помним
как щедро, щом кръвта кипи, душата
във заем дава клетви на езика!
Недей за огън взима, дъще моя,
тез мълнии, които заслепяват,
ала не топлят и угасват в миг,
едва изказани! От днес нататък
дарявай по-скъпернически свойто
девическо присъствие! Цени
съгласието си над всяка първа
покана за беседа! А за принца
помни едно: че той е твърде млад;
и друго: че отпусната е нему
по-дълга връв, отколкото на теб.
И тъй, не слушай клетвите му, дъще —
не са те, както външно се представят,
защитници на каузи почтени,
а ходатаи на сластолюбиви
попълзновения, които лъхат
с лъха тамянен на светите връзки,
та лесно да подлъгват. Значи, ясно?
От днес не бих желал да губиш време
за празни приказки със принца Хамлет.
Това е заповед. Сега върви си!
ОФЕЛИЯ
Ще бъде волята ви, господарю!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ХАМЛЕТ
Добре пощипва. Ще замръзнем тука.
ХОРАЦИО
От вятъра е. Реже като нож!
ХАМЛЕТ
А колко е часът?
ХОРАЦИО
Почти дванайсет.
МАРЦЕЛ
Не, вече би.
ХОРАЦИО
Че как не съм го чул?
Тогава близък е часът, когато
духът обикновено се разхожда.
Тръбен звук и топовен гърмеж.
Това какво пък означава, принце?
ХАМЛЕТ
Монархът ни гуляе тази нощ
