Веднъж като че ли глава помръдна
да каже нещо, но във този миг
изкукурига утринен петел
и той се дръпна и изчезна бързо
от погледа ни.
ХАМЛЕТ
Чудно! Много чудно!
ХОРАЦИО
В живота си кълна се, принце мой,
че беше точно тъй! Затуй решихме,
че длъжни сме на вас да го разкажем.
ХАМЛЕТ
Разбира се… разбира се… Това
дълбоко ме смущава. Тази нощ
на пост ли сте?
ТРИМАТА
Тъй вярно, господарю.
ХАМЛЕТ
И в броня, а?
ТРИМАТА
Да, господарю, в броня.
ХАМЛЕТ
Изцяло. От главата до петите?
ТРИМАТА
От шпорите до шлема, господарю!
ХАМЛЕТ
Тогаз лицето му не сте видели!
ХОРАЦИО
Той шествуваше със вдигнат лицебран.
ХАМЛЕТ
Сърдит ли беше?
ХОРАЦИО
Повече печален.
ХАМЛЕТ
Блед или румен?
ХОРАЦИО
Бял като платно!
ХАМЛЕТ
А гледаше ли ви в очите, а?
ХОРАЦИО
Да, втренчено!
ХАМЛЕТ
Защо не съм бил там!
ХОРАЦИО
О, щяхте да останете потресен!
ХАМЛЕТ
А? Вярвам, вярвам. Дълго ли стоя?
ХОРАЦИО
Додето преброи човек до сто.
МАРЦЕЛ и БЕРНАРДО
До повече!
ХОРАЦИО
Когато аз бях, толкоз.
ХАМЛЕТ
Каква му бе брадата? Посивяла?
ХОРАЦИО
Каквато беше приживе, мой принце —
смолисточерна с нишки от сребро.
ХАМЛЕТ
Ще бдя таз нощ със вас — той може би
ще дойде пак.
ХОРАЦИО
Кълна се, че ще дойде!
ХАМЛЕТ
И в случай че приеме външността
на моя татко, ще го заговоря,
дори и пъкъла да ще да зине,
за да ми каже да мълча! И моля,
ако видяното не сте издали
в мълчание го дръжте все така,
а и на туй, което ще се случи,
отдайте му око, ухо, разсъдък,
