прибави, че според него този начин за писане бил чиста работа: толкова солиден, колкото и лек; и много повече истински хубав, отколкото само изящен. Особено ми хареса едно място. Там, където Еней16 разказва на Дидо-на за войната и именно за смъртта на Приам17. Ако не се лъжа, почваше така… чакай, чакай… „Суровий Пир18 като Хиркански19 тигър…“ Не, не беше така. Но почваше с Пир.
„Суровий Пир, чиито щит и броня
по цвят напомняха нощта в червото
на коня, що измами Илион,20
сменил бе сякаш бойната си багра
от черна в пурпурна. Потънал цял
в кръвта на старци майки и дечица,
запекла се от жара на стените,
огряващи със грозна светлина
смъртта на своя цар, сред плам и чад,
с очи, досущ като рубини адски,
синът Ахилов диреше навсякъде.
столетния Приам…“
Карай нататък!
ПОЛОНИЙ
Бога ми, принце, отлично рецитирахте. С чиста дикция и правилно разбиране.
ПЪРВИ АКТЬОР
„… И ей го там
в неравен бой с ахейци. Вехтий меч
на плочите издрънква, непокорен
на слабата десница. Пир замахва,
но не сполучва — острието само
край власите на стареца просъсква,
но толкоз силно, че от този съсък
той губи свяст. И сякаш чула, Троя
накланя кули пламнали и рухва
с ужасен трясък, който поразява
слуха на Пир. И — чудо! — мечът, вдигнат
над снежната Приамова глава,
остава тъй — мъстителят замръзва,
изписан сякаш на завеса, спрял се
във безразличие.
Но както често случва се пред буря
да млъква всичко, вятърът да стихва,
в небето облаците да застиват,
да е замряла цялата земя,
и изведнъж невероятен трясък
да раздере простора — тъй и Пир,
от свойто вцепенение събуден,
избухна с двойна ярост. И едва ли
стоварял се е млатът на циклопа21
по щита Марсов със такава сила,
с каквато Пир стовари своя меч върху Приама!
О, блуднице Фортуно! Богове,
вземете колелото й22 и всичко —
дъги, наплати, спици — натрошете
на късчета, а облата главина
по склона олимпийски търколете
във преизподнята!“
ПОЛОНИЙ
Много е дълго.
ХАМЛЕТ
Ще го пратим на бръснаря заедно с брадата ти да ги поокастри и двете… Моля те продължавай! На негова милост дай му шутовски танци или някоя солена шега, инак захърква. Продължавай! Това за Хекуба23.
ПЪРВИ АКТЬОР
„О, кой видял царицата плачевна…“
ХАМЛЕТ
„Царицата плачевна“?
ПОЛОНИЙ
Много е добре. „Царицата плачевна“ — добре е.
ПЪРВИ АКТЬОР
„… насам-натам да тича босонога
и да гаси жарта с обилни сълзи,
покрила с дрипел царствена глава,
що вчера диадема бе красила,
и в уплаха си скрила със постилка
съсухрений си многораждал скут,
кой туй видял, с език, от злъч отровен,
не би издал присъда за жестокост
срещу Фортуна? О, ако Олимп
би бил свидетел на мига страхотен,
когато зърна тя, в игра злорада,
да кълца Пир Приамовия труп,
ужасният й вой би просълзил
очите на небето, би покъртил
безстрастните му жители! …“
ПОЛОНИЙ
Вижте го, той смени цвета си! И очите му плуват в сълзи! Стига толкоз!
ХАМЛЕТ
Добре. Друг път ще ми кажеш останалото… Уважаеми, погрижете се за цялата трупа да бъде удобно настанена. Чухте ли ме? Да се отнасяте с тях добре, защото те са конспектът на времето ни, неговият летопис в съкратено издание. По-добре за вас ще е да ви лепнат следсмъртно лоша епитафия на паметника, отколкото да са ви хвърлили приживе добра подигравка от сцената.
