към мъст небе и пъкъл, се лигавя
като сълзлива уличница, кряскам
като пияна курва! Пфу, позор!
Не те е срам! На работа, мой ум!
Хм!
Дочувал съм, че хора с черна съвест,
присъствувайки на някаква пиеса,
понякога тъй бивали смутени
от майсторството й, че там, на място,
признавали престъпното си дело.
Злодейството, макар и безезично,
умее да говори. Ще накарам
таз трупа да представи сцена, сходна
с коварното убийство на баща ми,
пред моя чичо. И ще го следя,
ще бръкна в раната му — ако трепне,
ще знам какво да правя. Не е чудно
духът да е от пъкъла изпратен!
Лукавият умее да приема
примамлив лик и може би използува
това, че съм нездрав и меланхолен —
а той е мощен тъкмо при такива, —
за да ме вкара в грях. Аз искам друг,
по-силен довод. Сцената! Със нея
ще впримча аз душата на злодея!
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
КРАЛЯТ
И не успявате да доведете
беседата дотам, че да узнаем
отде му Иде този смут, чиито
опасни пристъпи от бясна ярост
така разкъсват мирните му дни?
РОЗЕНКРАНЦ
Той само ни призна, че е разстроен,
ала не щя да каже от какво.
ГИЛДЕНСТЕРН
И нямаше охота да подлага
духа си на изследване, а бързо
изплъзваше ни се със хитра лудост
при всеки опит наш да разузнаем
какво му е.
КРАЛЯТ
Добре ли ви прие?
РОЗЕНКРАНЦ
Да, най-учтиво.
ГИЛДЕНСТЕРН
С насилие над себе си все пак.
РОЗЕНКРАНЦ
Въпросите скъпеше, но бе щедър
във свойте отговори.
КРАЛИЦАТА
А забави
предложихте ли му?
РОЗЕНКРАНЦ
Мадам, когато идвахме, се случи
да изпреварим странстващи актьори
и принцът прояви известна радост,
щом чу за тях. Те в замъка са вече
и тази вечер, ако се не лъжа,
ще му представят нещо.
ПОЛОНИЙ
Точно тъй е,
и принцът моли кралската ви двойка
да бъде тъй любезна да присъства
на представлението.
КРАЛЯТ
Ще го сторим
от все сърце. И радва ме това
по-ведро настроение на принца.
Вий, господа, изостряйте все още
у него тази склонност към забави.
РОЗЕНКРАНЦ
