„Веднага“ — лесно се казва! Оставете ме, приятели!
Това е оня кобен час, във който
гробовете разчекват паст и адът
изригва гибел. В час такъв бих могъл
да пия топла кръв, да сторя нещо,
пред чийто вид денят ще потрепере!
Но тя е моя майка! О, сърце,
природната си връзка не забравяй,
не давай на Нероновия дух35
да се всели във тази здрава гръд!
Жесток ще съм, но не и извратен.
Ще я промуша със кинжална реч,
но от кинжала стой, ръка, далеч —
каквато да произнеса присъда,
не бива изпълнител да й бъда!
ТРЕТА СЦЕНА
КРАЛЯТ
Не ми харесва и ще е опасно
за нас, ако оставим лудостта му
да си развява коня. Затова
гответе се за път! Ще ви подпишем
веднага пълномощните, така че
да тръгнете за Англия със него.
Престолът ни не бива да търпи
край себе си угрозите, които
умът му луд поражда всеки миг.
ГИЛДЕНСТЕРН
Ще се приготвим, господарю. Свята
е вашата боязън за онези
неизброими същества, които
живеят и се хранят покрай ваше
величество!
РОЗЕНКРАНЦ
И дребният живот
на всеки простосмъртен задължен е
да впряга всички сили на ума си,
за да се пази от вреда; но много
по-строг е този дълг за оня дух,
в зависимост от здравето на който
са хиляди. Когато крал почине,
въртопът на смъртта му всмуква всичко,
намиращо се в близост. Той е сякаш
грамадно колело, чиято ос
е закрепена върху стръмен връх
и от чиито зъбци са въртени
безчетни механизми; то щом рухне,
рой следствия сред грохот от съдби
с провала му надолу се търкалят.
Страната стене, щом въздъхва кралят!
КРАЛЯТ
Стегнете се без бавене за път —
налага се да спънеме нозете
на този страх, разхождащ се свободно
из двора ни.
РОЗЕНКРАНЦ
Ще бързаме, кралю.
ПОЛОНИЙ
Кралю, принц Хамлет вече са запъти
към стаята на майка си. Сега
отивам да се скрия зад гоблена.
Аз знам, че тя ще му се скара строго,
но, както казахте — и то тъй мъдро! —
не ще е зле и някой безпристрастен —
понеже всяка майка си е майка —
да ги подслуша. Сбогом, господарю!
Преди да легнете, ще ви докладвам
за чутото.
КРАЛЯТ
