Хамлет

Излиза.

КРАЛЯТ (става)

Със думи там съм, но със дух съм тук,

а бог не дава слух на празен звук!

Излиза

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Стаята на Кралицата.

Влизат Кралицата и Полоний.

ПОЛОНИЙ

Пристига. Посмъмрете го добре!

Кажете му, че става нетърпим

със своите прищевки и че би се

опърлил вече, ако вий не бяхте

застанали таз вечер между него

и огъня. Аз тук ще се стая.

По-твърдо, значи!…

ХАМЛЕТ (отвън)

Майко! Майко! Майко!

КРАЛИЦАТА

Бъдете сигурен! По-бързо! Иде!

Полоний се скрива зад един гоблен.

Влиза Хамлет.

ХАМЛЕТ

Е, майко, какво има?

КРАЛИЦАТА

Ти много оскърби баща си, Хамлет!

ХАМЛЕТ

Ти много оскърби баща ми, майко!

КРАЛИЦАТА

Не ми отвръщай с този див език!

ХАМЛЕТ

И ти не питай с тоз фалшив език!

КРАЛИЦАТА

Какво ти става, Хамлет?

ХАМЛЕТ

                                А на теб?

КРАЛИЦАТА

Нима си ме забравил?

ХАМЛЕТ

                        Не, напротив —

това сте вий, кралицата, жената

на своя мъжов брат и — ах, защо ли?

и моя майка!

КРАЛИЦАТА

С теб май ще трябва да говори друг!

ХАМЛЕТ

Седнете и не мърдайте оттук!

Ще ви държа така, додето сложа

пред вас едно такова огледало,

че да се видите каква сте вътре!

КРАЛИЦАТА

О, господи! Нима ще ме убиеш?

Какво ще правиш? Помощ!

ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)

Помощ! Стражи!

ХАМЛЕТ (измъква шпагата си)

Какво? Ха! Плъх! На бас, че е нанизан!

Нанася удар през гоблена.

ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)

Убиха ме!