С покорност подчинявам се, госпожо.
КРАЛЯТ
Чудесен отговор на любещ син.
Тоз дом е твой. Да тръгваме, госпожо!
Тъй лекото съгласие на принца
усмихва се във моето сърце.
Във знак на радост нека всяка чаша,
която пресуши таз вечер кралят,
с топовен изстрел бъде известена
на облаците, тъй че гръм небесен
и земен гръм с общ тътен да приветстват
наздравицата Ни! Вървете с мен!
ХАМЛЕТ
Да би могла таз омърсена плът
като зацапан сняг да се стопи
и върне във пречистена роса
или всевишният да бе допускал
самоубийството! О, боже, боже!
Как чужд, безсмислен, плосък ми се вижда
тоз свят със нравите му! Пфу, че гадост!
Пфу, сякаш е запусната градина,
останала до семе! В пълна власт
на туй, което е трънак и плевел,
сред гнус и смрад! Пфу! Пфу! Дотам да стигне!
Два месеца едва, откак почина,
къде ти два — дори и толкоз няма!
Един тъй рядък, тъй достоен крал,
пред който тоя тук е грозен сатир
пред Аполона! И с каква любов
трепереше над нея, как дори
не даваше на полъха въздушен
да я докосне! О, земя! Небе!
Да си припомня ли? … А как към него
се галеше тя, сякаш че страстта й
растеше със наситата!… И ето,
след месец само… Не! Не ща да мисля!
О, слабост, твойто име е жена!
Едничък месец! Още не изтрила
обувките, с които придружи
останките на клетия ми татко,
същинска Ниобея5, цяла в сълзи,
тя, тя — о, господи, едно животно
без говор и без разум би тъжило
по-дълго време! — тя да се омъжи
за чичо ми, за брат му! Брат, но толкоз
приличен нему, колкото съм аз —
на Херкулес! Преди да мине месец,
с очи червени още от солта
на мнимите сълзи — във втори брак!
Порочна плът, е, тръгвай, тичай, скачай
без срам в кръвосмесителното ложе!
Не е добро, не ще е на добро!
Но млък, уста! Разкъсвай се, сърце!
ХОРАЦИО
Здравейте, принце мой!
ХАМЛЕТ
Благодаря.
Щастлив съм, че… Хорацио! Или
очите лъжат ме?
ХОРАЦИО
Не, господарю,
самият той. Покорен ваш слуга.
ХАМЛЕТ
О, не — приятел! Както аз съм твой!
Какво те носи тук от Витенберг?…
Марцел!
МАРЦЕЛ
Мой господарю!
ХАМЛЕТ
От сърце
се радвам, че ви виждам…
Хорацио, наистина какво
те е довело тук от Витенберг?
ХОРАЦИО
Вроденият ми мързел, скъпи принце.
ХАМЛЕТ
