МИРАНДА
Той е
напомнящ повече неясен сън,
отколкото действителност. Кажете,
възможно ли е някога, о, татко,
за мен да са се грижили във къщи
пет-шест жени?
ПРОСПЕРО
И повече, Миранда.
Но как могло е?… Още какво друго
съзираш в непрогледната бездънност
на миналото време? Щом си спомняш
неща, преди да дойдем тук, то трябва
да помниш как дошли сме?
МИРАНДА
Туй не помня.
ПРОСПЕРО
Преди дванадесет години цели,
Миранда мила, твоят татко беше
владетел на Милано…
МИРАНДА
Как? Нима
не сте ми вий баща?
ПРОСПЕРО
От твойта майка —
а беше тя самата добродетел —
аз знам, че съм. Баща ти беше, дъще,
Милански княз, а ти, едничка моя —
наследница на трона му.
МИРАНДА
О, боже,
коварство ли или небесна милост
оттам ни прати тук?
ПРОСПЕРО
И двете, чедо:
коварство ни прогони от Милано,
а провидението ни помогна
да дойдем тук.
МИРАНДА
Сърцето ми кърви
при мисълта за грижите, които
съм ви създала, без да пазя спомен
за всички тях. И после какво стана?
ПРОСПЕРО
Антонио, по-малкият ми брат
и чичо твой — представяш ли си, дъще,
да бъде брат тъй подъл! — тоз, комуто
аз тъй се доверявам, че му дадох
юздите на държавата (а тя
сред италианските държави беше
най-първата и Просперо тогава
бе първи княз и майстор недостигнат
в свободните изкуства), този брат,
когато аз властта си му прехвърлих
и вдълбочил се в тайните науки,
се отчуждих от двора си, коварно…
Внимаваш ли?
МИРАНДА
Внимавам, скъпи татко.
ПРОСПЕРО
Добре изучил хитрото изкуство
на едного молбата да приеме,
на друг да я отхвърли, тоз да спъне,
а оня да подтикне, неусетно
той стана господар на моя двор;
със нови хора той се обкръжи,
като едни замести, а пък други
душевно промени, и тъй, въртейки
ключовете на струните им, скоро
настрои ги да свирят по вкуса му
и като зъл бръшлян изпи мъзгата
на княжия ми ствол… Но ти не слушаш
МИРАНДА
Напротив, слушам!
ПРОСПЕРО
Чуй тогаз нататък:
Занемарил света и углъбил се
в усъвършенстването на ума си
(което би било за висша хвала,
ако не ме откъсваше от всичко),
разбудих аз в коварния си брат
зародиша на злото и тъй, както
от благ баща лош син се често ражда,
от моето доверие у него
се зароди двуличие, при туй
голямо като вярата, която
