значи че Кралицата съществува. По-скоро котката е първопричина за фантазията на Матис!
В храстите нещо изшумоля.
Куин насочи автомата натам. Обра мекия спусък, но след миг се отпусна. Счуло му се е. Сигурно е от умората. Стига с тия глупости за разни тайнствени жени! Трябва час по-скоро да убие Матис и да се махне от това проклето място. И ако Кралицата е истинска, тогава само ще спечели уважението й. Той счупи още една ампула и посрещна с радостен смях заливащата го вълна на възторга. О, не беше ли чудесно! Рамо до рамо с тези прекрасни постижения на химията и Невидимата, ловът на Матис ще е като преследване на мишки! От мощния удар на хормоните мислите му се оцветиха и той се видя като бъдещ величествен господар на джунглата.
Облегнат на едно дърво Куин грижливо почисти горната цев, която стреляше с куршуми 22 калибър. Автоматичен откос от тази цев можеше да пререже човек на две, но Куин искаше да пести амуниции и затова превключи на единична стрелба. Когато слънцето се издигна над дърветата той повика Матис по радиото. Известно време никой не отговаряше, най-сетне се чу дрезгавия глас на Матис:
— Къде, по дяволите, си се скрил, войнико?
— На острова — следващите думи се постара да обагри в безгрижно веселие: — Хей, знаеш ли, че се оказа прав за Кралицата?
— Какво искаш да кажеш?
— Красива е! Най-красивата жена, която съм виждал!
— Видял си я? — гласът на Матис звучеше тревожно. — Лъжеш!
— Има черна лъскава кожа и дълга до бедрата коса. Очите й блестят, сякаш са бисери! А гърдите й, човече! Не са големи, но ако ги видиш само как се полюшват — той издаде протяжен стон — направо ще изгориш!
— Глупости! — в гласът се долови истерия.
— Ами-и — рече Куин. — Истина е. Знаеш ли, Кралицата е доста самотна. Мислела е да се задоволи с някой от вас, но сега, когато на острова има истински мъж…
Шубраците до него бяха обсипани от куршуми.
— Неточен мерник — каза Куин. Огънят продължи, няколко куршума се забиха в стъблото на дървото. — Я ми кажи нещо, Матис — той с мъка подтисна своя кикот. — От колко време не си чукал? — откъм брега започна яростна канонада. Най-сетне забеляза пламък и веднага отвърна на огъня.
— Мръсна гадина! — изпищя в слушалките Матис.
— Да не съм оцелил някого? — ухили се Куин. — Какво става бе, човек? Светлината ли зърна?
От брега отвърнаха с ураганна стрелба. Наоколо свиреха куршуми, които косяха гъстите храсти. Куин усети че го завладява гняв, сигурно беше от стимулантите. Не отвърна на огъня, не искаше да се издава. После му дойде наум нова идея и той се провикна:
— Ей, внимавайте! Ще уцелите Кралицата!
Стрелбата внезапно спря.
— Куин Едуард! — повика го Матис. Куин мълчеше и чакаше.
— Куин Едуард!
— Добре де. Какво има?
— Време е — Матис се задъхваше от ярост. — Кралицата ми каза, че е дошло време да й докажа колко струвам. Идвам да те убия, човече!
Впил поглед в отсрещния бряг Куин сякаш предчувстваше какво ще последва. Но той само разтърси глава и извика в отговор:
— Чакам те, задник такъв!
Към обед слънцето се превърна в огромна, нажежена до бяло огнена топка и в нетърпимо ярката светлина джунглата придоби ливидна, почти избеляла оцветка. Куин отваряше една след друга ампулите и чакаше. Главата му беше натежала, мислите му сякаш се бяха свили на топка. Малко след като счупи поредната ампула откъм брега откриха спорадичен огън — изглежда искаха да му отвлекат вниманието. Куршумите шибаха храстите около него. Куин бързо определи ритъма на откосите и в едно кратко затишие надигна глава и се огледа. От различни посоки към острова се приближаваха четирима дългокоси, брадясали мъжаги. Бяха нагазили почти до пояс в езерото. Куин успя да свали двама преди да го притиснат с яростен огън. Той изчака следващото затишие, надигна се и мигновено покоси другите двама. Единият със сигурност бе убит на място, другият най-вероятно се отърва само с раняване. Този път противникът стреляше точно по него. По главата му се посипаха накъсани листа. Някъде наблизо капеше вода.
Стрелбата спря.
Куин лежеше неподвижно, заслушан. Никакъв шум. Освен капките вода. Откъде ли се чуваха? Не беше чак толкова близо до езерото. Той надигна глава, обхванат от лошо предчувствие … и извика от изненада.
Само на четири метра от него, над водата се бе изправил едър мъж, с мокра коса и брада. Приличаше на някакъв тайнствен подводен обитател — може би на свирепият цар на езерото. Имаше хлътнали бузи и огромни блестящи очи, а в ръката си стискаше нож с назъбено острие. Гледаше право в Куин. Дрехите бяха залепнали по тялото му, на корема се очертаваше голямо кърваво петно. Той размърда устни, мъчейки се да каже нещо.
— Божичко… лайнарска работа — произнесе объркано мъжът после се олюля. Ръката с ножа се вдигна и мъжът се хвърли към Куин.
Куин го посрещна с яростен откос. Една яркочервена звезда цъфна на челото на нападателя. Той се стовари тромаво върху Куин, прикривайки с тяло дулото на автомата, който продължаваше да гърми приглушено. Мокрите му коси се залепиха за визьора на каската, тялото му продължаваше да потръпва от изстрелите.
Две експлозии съвсем наблизо.
Куин избута тялото настрани, изпълзя пъргаво към съседния храст и пътьом счупи една ампула. От другия край на острова се разнесе уплашен вик и заедно с него във въздуха се издигна огнен стълб. Куин набързо пресметна убитите — девет, с този, който изскочи от водата. Значи отвличащия огън е дело на Матис. Дали му бяха останали още хора?
Той пропълзя по-навътре под храста. Стимулантът гореше в душата му с ярък пламък, сякаш вътре се раждаше друг човек, изкован от ярост. Гъстата трева се заплиташе в защитното стъкло и Куин за малко да не забележи обувката — стара, изгнила обувка, с изсушени лиани вместо връзки. Само на пет крачки пред него, зад следващия храсталак. Обувката помръдна и Куин видя, че в нея е затъкнат тъмнозелен военен клин.
Автоматът беше притиснат под него, едва ли ще успее да го извади навреме. Но мъжът очевидно не подозираше за близостта на Куин, той продължаваше да се оглежда наоколо. Куин вдигна оръжието и се прицели в крака, точно над обувката. После превключи на автоматичен и натисна спусъка. От дулото изригна огън, Куин завъртя автомата вляво и дясно от набелязаната цел.
От откъснатия крак бликна кръв и гората бе огласена от ужасяващ рев. Мъжът се стовари на земята. Куин пусна няколко куршума в тялото и ревът утихна.
Обувката остана на мястото, където я бе зърнал, от нея стърчеше пречупена, окървавена кост.
Куин отпусна глава в прохладната почва. Лежеше неподвижно, изтощен докрай. Сякаш времето бе спряло и го бе заровило под грамада от натежали секунди. Малко черно бръмбарче се изкачи пъргаво по каската и го загледа през визьора, като мърдаше неспокойно с мустачки.
— Куин Едуард? — прошепна в ухото му Матис.
Куин вдигна глава — бръмбарът падна.
— Изтрепа ги всичките, нали?
Куин бавно запълзя назад, към наблюдателния пост.
— Довечера, Куин Едуард. Ще видиш блясъка на моя нож… и после сбогом — Матис се изсмя дрезгаво. — Защото тя иска мен, човече. Ей сега ми го каза. Каза ми, че довечера ще спечеля.
Куин прекара следобеда в прочистване на острова от мъртъвците. Работата беше неприятна, но още
