по-неприятно му бе да ги гледа наоколо. Едва след като свърши си позволи да отвори една ампула. Сноповете на проникващото през короните на дърветата слънце отново станаха ярки като лазерни лъчи. Светлината им сякаш предаваше реалност на представата му за Кралицата. Струваше му се, че с всеки изминат миг се доближава все повече до нея. Виждаше я навсякъде — в мъглата, сенките, дори в гъстите шубраци наоколо. Всичко отразяваше нейния характер — тайнствена, примамлива, изпълнена с благородни мисли. Чувствена, любвеобилна — сближаването с нея бе като истинската любов — вечна и незабравима. Красива и… силна. Нищо общо с налудничавите представи на онзи маниак Матис.
Божичко!
Куин рязко се изправи. Божичко, мили Боже! Ама той наистина полудява! Проснал се е тук и си представя разни фантазии като мечтаещо за кинозвезда пубертетче. По-добре да се надига преди Матис да е предприел нещо.
Привечерният вятър размърда листата. Куин вдигна визьора. Беше задушно, миришеше на дъжд. Протегна ръка към поредната ампула. Стимулантът прогони мрачните мисли, които сякаш се блъскаха в главата му. Обхвана го увереност, почувства сила. Усмихна се, като се сети за предстоящия двубой и размърда нетърпеливо мускули. Погледът му се плъзна по зеленината наоколо, спомни си една стара поема: „… зелена плът, коси зелени, очи прохладно сиви…“ Дали така изглежда Кралицата? Ако е истинска? Превърната от Огнената зона Емералд в поетично и красиво създание. Имаше чувството, че всички те са персонажи от някоя древна драма, родени от сблъсъка между любовта и войната, затворени зад стените на неимоверен по размери изумруд, чиято истинска същност е видима само за онези, които съумяват да прозрат отвъд привидния хаос от клони и листа, който изпълва гората. Куин млясна и си представи Матис убит, а той коронясан за цар на джунглата с корона от папрат и лиани.
Когато се стъмни, Матис се обади отново. Разказваше разни глупави вицове, но по задоволството, което се долавяше в гласа му Куин заключи, че е достигнал острова. Изминаха още двадесет минути, през които двамата си играеха на криеница из потъналия в мрак остров. После ненадейно откъм южния край избухна ярка светлина, последвана от болезнен вик. Куин се усмихна. Викът беше доста смешна и неумела имитация. Той измъкна една осветителна ракета от джоба. Знаеше, че Матис няма да чака дълго.
— Ти си бил много предпазлив, Куин Едуард — обади се Матис. Куин не отговори. Използва момента да счупи две ампули.
— Е, няма да ти е за дълго.
Куин продължаваше да мълчи. След известно време в гласа на Матис започна да се долавя напрежение и Куин не бе никак изненадан когато — приблизително след около пет минути — недалеч от него се разнесоха изстрели от АР-18. Явно Матис бе започнал да стреля безогледно. Той бавно вдигна автомата… и изведнъж го споходи видение за Кралицата.
Лежеше превита от болка. Беше я ранил Матис.
В представите си Куин я видя като женска фигура подпряна на едно дърво и притиснала с ръце ранения си крак. Раната не беше сериозна, но Куин усещаше, че Кралицата иска двубоят да свърши час по-скоро. В мислите му изплуваха разпокъсани спомени, за които би могъл да се закълне, че са нейни, мярна му се прогнила барака с наклонен покрив, разходка край брега сред красиви орхидеи, въздух напоен с тежък аромат и множество насекоми. Куин усещаше някакъв интимен резонанс с тези мисли, знаеше, че именно там, в това тайнствено екзотично кътче Кралицата намира отдих.
Объркан, уплашен за нея и донякъде разтревожен, че е преминал границата на здравия разсъдък Куин възпламени ракетата и я запрати към малката полянка. Над острова се издигна огнен чадър. Куин вдигна оръжието и… там, на другия край на малкия остров той зърна мъж, облечен в защитен комбинезон! Преди още мъжът да успее да помръдне Куин го прониза с поток от трасиращи куршуми. После се понесе напред, завладян от възторга на победата. Но само след миг нещо в сцената го накара да спре. По време на стрелбата човекът бе останал неподвижен, не бе направил никакъв опит да се скрие. И автоматът му — беше същия като на Куин, а не АР-18! Значи е застрелял чучело, или труп!
Няколко куршума се забиха в гърба му, но костюмът издържа и той падна без да го засегнат. Беше замаян от удара. Тъкмо се надигаше, когато от мрака изскочи едрата фигура на Матис и стовари приклад върху визьора му! Фибропластичната материя издържа, макар че се пропука като паяжина, но докато се окопити от удара, Матис го беше яхнал през гърдите.
— Как ти харесва това? — задъхано извика мъжът.
Той мигом замахна с ръка, в която блесна нож и го заби в шията на Куин. Защитният костюм се втвърди на мястото на удара и ножът се плъзна. Куин се изви на една страна, но Матис отново го притисна и започна да удря с дръжката на ножа по напукания визьор. В очите на Куин попаднаха парченца пластмаса, визьорът хлътна и очевидно нямаше да издържи още много. С отчаян напън Куин успя да отблъсне Матис настрани и двамата се вкопчиха яростно. Без да се пускат, те се изправиха на колене, после на крака. Шлемовете им се сблъскаха. От удара радиото на Куин изпращя и този звук сякаш превключи възприятията му на нова вълна — стори му се, че са два черни исполина, със сърца от завихрени галактики и ръце от звездни мъглявини, вкопчени в битка за всичко женско на света. Това видение одесетори силата му. Той дръпна рязко Матис, двамата прелетяха през няколко шубрака и се опряха в някакво дърво, където застинаха за миг. Пот шуртеше от челото на Куин, ръцете му трепереха. Матис го блъсна във визьора с шлема си, мъчейки се да довърши това, което бе започнал с дръжката на ножа. Куин рязко изви глава и после заби рамо в стомаха на своя противник. Матис се преви на две, Куин нанесе още един удар и после го завъртя. Матис се просна по корем, Куин се стовари върху му, затършува и измъкна назъбения нож от колана. После опипа с ръка, намери съчленението между защитния костюм и каската и пъхна ножа, колкото да прониже кожата. Матис замря. Мълчеше.
— Къде остана жизнерадостната ти духовитост, мой човек? — попита задъхано Куин.
Матис продължи да мълчи, неподвижен и Куин се зачуди дали не е загубил съзнание. Светлината от ракетата бе угаснала, над тях се разстилаше само мекото сияние на нощното небе.
— Кучка! — ненадейно извика Матис. — Ти ме излъга, проклета да си!
— Млъквай — рече обидено Куин.
— Шибана кучка! — крещеше Матис. — Измами ме!
— Казах да млъкваш! — Куин натисна по-силно с ножа, но Матис продължаваше да се мята и да реве. — Млъквай! Престани! — Куин не искаше да го убива, но усещаше, че положението излиза извън неговия контрол.
— Ще те убия курво! — крещеше Матис. — Ще ти прережа гърлото, мръснице…
Завладя го гневна омраза. Куин стисна зъби и заби ножа в меката плът. Матис се задави от нахлулата в гърлото му кръв. Ръцете му задраскаха безпомощно в калта.
Куин се изправи, олюлявайки се. Не изпитваше никакъв възторг от победата. Той свали каската и пое с пълни гърди влажния въздух на джунглата. Изведнъж радиото изпращя и до него достигна глас:
— …ваш ли ме?
— Нямаме хора в Емералд — обади се друг глас. — Сигналната ракета може и да е клопка.
— Да, но компютърните данни са от наш тип екипировка. Ще огледам над езерото.
Вертолет, досети се Куин. Продължи да гледа с безумен поглед към каската с пропукания визьор, сякаш гласовете принадлежаха на някакви страшни каменни чудовища. После бавно вдигна шлема като не знаеше какво да каже.
Моля те, не…
Думите й прокънтяха в ушите му и той осъзна, че са достигнали до него с тихата песен на нощния вятър.
Отново пращене.
— …се махаме от тук!
И другият пилот:
— Чувате ли ме? Повтарям: чувате ли ме?
Ами ако Кралицата просто го е използвала за да се отърве от Матис? А после щеше да се отърве и от него.
Моля те, остани…
Куин си представи, че се връща у дома, сивите вечери, тъпото ежедневие, семейният живот с някоя
