Един между тях беше пълен със обич15,
усмихна се той на ранените роби,
но после, след него, словата му като слана
попариха правдата и жалостта!
И гледай сега — във всяка страна
стохилядни градове на скръбта
бълват във светлия въздух миазми и дим!
Чуваш ли някакъв стон неутешим?
Туй е духът му — нежен и любящ, той жали
своята вяра, която в човека запали!
Гледай как пламъкът гасне в огнището,
като светулка мъждука;
тия, които останаха тука
край пепелището,
трупат се в страх и тъга!
Ликувай! Ликувай! Ликувай!
Епохи край тебе тълпят се, но всяка ти
спомня това —
и тъмни са бъдните дни, и всяко зловещо
сега
е сякаш възглаве от тръни под твойта безсънна
глава!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Кървите на бавна смърт
с капки алени росят
бледните му, хлътнали страни!
Но за малко ти си отдъхни!
Виж, една страна освободи се16
от измамата и като ден роди се;
с Истината свята във сърцето
води я сестра й, Свободата,
и вървят, сплотени като братя,
синове на Обичта …
ВТОРИ ПОЛУХОР
Но ето!
Всъщност Свободата там погребват
и взаимно всички се изтребват,
там от всеки страх се ражда страх,
там е гроздобер на смърт и грях,
вино от потока кръв ще стане!
И души безсилно отчаяние
тоя свят, където властват пак тирани17!
ЙОНА
Чуй, сестро, тоя тих, но страшен стон
сърцето на Титана благ разкъсва
неудържимо, както ураганът
разкъсва дълбините на морето
и в пещерите край брега то стене!
Какво го мъчат смееш ли да видиш?
ПАНТЕЯ
Погледнах два пъти, но повече не искам!
ЙОНА
Какво видя?
ПАНТЕЯ
Ужасно! Млад човек
със кротък поглед, прикован на кръст!
ЙОНА
И друго?
ПАНТЕЯ
И земята, и небето
са целите във трупове най-грозни —
едни убити от човешките ръце,
а други — от човешките сърца,
защото и сърцата могат бавно
ту с упрек, ту с усмивка смърт да носят!
Наоколо видях и други гледки,
пред ужаса им нямам думи! По-добре
да не поглеждаме за нова скръб!
На тия стонове скръбта ни стига!
БЕСЪТ
Виж тоя кръст! Той знак е, че ония,
които заради човека страдат,
натрупват само сто пъти по-страшни
страдания за него и за себе си!
ПРОМЕТЕЙ
