Внезапно смут ужасен ги обзема,
отгоре паднал. Бой, измама, страх!
Тирани никнат, плячката поделят.
И всичко туй е само бледна сянка
на онова, което виждам аз!
ЗЕМЯТА
Аз чувствам, сине, твойта мъка с радост,
в която болката се смесва с добродетел!
И теб, за да обнадеждя, ти пращам
ония нежни духове, които
живеят в сенчестите пещери
на мисълта човешка и витаят
в аурата й, скътала земята,
тъй както птиците във вятъра летят.
Като в кристал те бъдещето виждат
оттатък тоя здрачен свят и могат
със своите думи да ти бъдат радост!
ПАНТЕЯ
Виж, сестро, духовете се събират,
като стада от бели облаци напролет
във синевата!
ЙОНА
Гледай, идват още,
по урвата разпръснати пълзят,
подобно парите на някой извор,
когато вятърът е занемял!
Чуй, тая музика гората ли разнася,
или пък езерото? Или водопадът?
ПАНТЕЯ
Не, тя е по-печална, по-далечна
и по-прекрасна от това, което знаем!
ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА
От памтивека сме безплътни
пазители на роби смъртни
и носим им надежди смътни.
Дъхът ни чистота е внисал
в най-скритата човешка мисъл,
била тя тъмна, влажна, сива,
като виелица мъглива,
в която гасне светлината;
била като небе лазурна
и като извор в планината,
прозрачна, тиха и безбурна.
И както птиците в простора,
и както рибите в вълните,
и както мислите самите
доплуват във самите хора,
тъй в безграничната стихия,
разстлали своя чист алков,
свободни облаци сме ние
и носим ти предсказващ зов —
надежда, устрем и покой;
с теб почва, с теб завършва той!
ЙОНА
Те още идат! Въздухът край тях
се стапя в блясък като звездна пара!
ПЪРВИ ДУХ
Върху звука на боен рог,
прерязал сумрака дълбок,
достигнах тоя връх висок.
Там долу властници видях
как знамена навеждат в страх
и как лъжи се свличат в прах.
Ечаха викове: „Не щем
ярем! Напред! Погром! Да мрем!“
След туй заглъхнаха съвсем.
Но звук един, напред, встрани,
нагоре, долу — звук един
остана. Още той звъни,
душа на чистата любов,
все същия предсказващ зов —
надежда, устрем и покой;
с теб почва, с теб завършва той…
ВТОРИ ДУХ
Блестеше мостът на дъгата,
вълна люлееше вълната
и тържествуващият вятър
подгони като вожд надменен
тълпа от облаци пленени,
неясни, бързи, разпилени,
от мълнии-стрели пробити;
пух — дрезгав гръм се изкикоти,
а долу пръснатите флоти
