изхвърлен, изоставен и самотен?

Не е и Юпитер! Дори и той,

макар гневът му да тресе небето,

все пак трепери като жалък роб,

когато от железните окови

кълне го неговият враг. Кажи —

кой господар му е? Не е ли роб и той?

ДЕМОГОРГОН

Поробени са всички същества,

които вършат зло. Сама ти знаеш

дали е Юпитер такъв, или не е!

АЗИЯ

Кого наричаш бог?

ДЕМОГОРГОН

                        Говоря само,

тъй както вий говорите. А Юпитер

е най-върховното от живите неща!

АЗИЯ

И кой е господар на роба?

ДЕМОГОРГОН

                                Ех!

Да можеше да бликне своите тайни

самата бездна!… Но без глас е тя!

И истина дълбока няма образ!

Каква е ползата да гледаш как светът

върти се? Или да накараш да говорят

Съдбата, Времето, Случайността,

Промяната? Та те владеят всичко

освен великата и вечната Любов!

АЗИЯ

Дотук преди и моето сърце

отвръщало ми е, тъй както ти

отвръщаш ми сега. И всеки сам

за тия истини оракул станал би!

Един въпрос последен — но те моля:

отговори, тъй както моят дух

би отговорил, ако би могъл!

Ще вдигне слънцето отново Прометей

върху света зарадван! Но кога

ще дойде тоя час съдбовен?

ДЕМОГОРГОН

                                Виж!

АЗИЯ

Скалите се разтварят, във нощта

рубинена съзирам колесници.

Жребци крилати карат ги и тъпчат

сред тъмни ветрове; седят във всяка

колари с диви погледи и водят

неспирния им бяг. Едни от тях

назад поглеждат, сякаш че демони

подгонили са ги, макар че аз

там виждам само ясните звезди;

а други с пламнали очи надвисват

напред и пият с устни зажаднели

дъха на свойта луда бързина,

като че този, който те обичат,

пред тях избягал е!… И миг… и още миг…

и ще го стигнат! Ярките им къдри

текат като косата лъчезарна

на някоя комета. Всички те

летят напред!

ДЕМОГОРГОН

                Това са Часовете,

безсмъртните и вечни Часове!

Ти питаше за тях. Един те чака!

АЗИЯ

Аз виждам долу дух с лице ужасно

да кара свойта тъмна колесница

край бряг скалист. Кажи, коларю грозен,

различен от събратята си — кой си?

И ти ли мен очакваш? Говори!

ДУХЪТ

Аз сянката съм на съдба, по-страшна

от моя лик; залезе ли онази

звезда и мракът, който идва с мен,

ще омотае във безкрайна нощ

обезцарения престол на небесата!

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату