АЗИЯ
Какво туй значи?
ПАНТЕЯ
Виж, Демогоргон
от трона си се стича — тъй тече
от някой рухнал град след земетръс
в морето светъл дим! О, той се качва
във колесницата! Конете литват
изплашени! И техните копита
оставят сред звездите път по-черен
и от самата нощ!
АЗИЯ
Не ми отвърна!
И колко странно всичко е!
ПАНТЕЯ
Виж там,
край оня хребет друга колесница,
като огромна бяла раковина
със огън пурпурен — и той ту пламва,
ту гасне в нейната скулптурна рамка,
най-нежно изработена. Коларят
е млад, прекрасен дух с очи на гълъб,
с очи-надежда! И когато се усмихва,
душата тъй привлича, както вечер
привлича огънят мушиците от мрака!
ДУХЪТ
Конете ми пият от бурите,
прескачат небесния праг,
във слънцето къпят се чак,
когато алеят лазурите,
и мощен е техният бяг —
качи се при мен!
Река ли, тайфуните стигаме
и пламъци в мрака тъчем.
Оттук до луната се вдигаме,
пътека до нея плетем.
На пладне за отдих ще спрем —
качи се при мен!
ПЕТА СЦЕНА
ДУХЪТ
Конете ми чакат и тръпнат,
почиват преди заранта.
Но чуй как земята ни шъпне!
Не спирайте — казва ни тя —
на огнен копнеж скоростта!
АЗИЯ
Ти дъхаш в ноздрите им, за да бързат,
но моят дъх ще ускори бега им,
ако облъхне ги!
ДУХЪТ
Уви, и той не може!
ПАНТЕЯ
О, Дух, отде е тая светлина
сред облаците? Слънцето все още
не е изгряло!
ДУХЪТ
Ще изгрее то
едва на пладне; Аполон е тъй учуден,
че бави се в небето. А лъчите,
които тия облаци изпълват,
тъй както розата, погледнала в потока,
изпълва с нежния си цвят водата,
струят от твоята сестра!
ПАНТЕЯ
Разбирам!
АЗИЯ
