които борят се с властта небесна,
натрупват бавно мисъл подир мисъл
и изведнъж една велика правда
в едно ги обира, тръгва и народи
наоколо тресат се из основи —
така сега тресат се планините!
ПАНТЕЯ
Виж как морето бурно на мъглата
покрива се е червена пяна чак
до нашите нозе! То се вълнува
тъй както океанът, омагьосан
от пълната луна, обгръща с бяс
измъчените корабокрушенци,
без хляб изхвърлени на някой тинест остров.
АЗИЯ
А облакът се пръсва, силен вятър
го вдига, той косата ми разплита!
Вълните му пред мен сега се носят!
Зашеметена съм и виждам нещо
в мъглата!
ПАНТЕЯ
Ето, някакво лице
с усмивка мамеща и златни къдри,
които греят като ярък пламък!…
А ето — второ, трето… Чуй! Те пеят!
ХОР ОТ ДУХОВЕ
Надоле и все надоле —
слезни, слезни!
Там сънищата отколе
сред своите сенки се крият,
там смърт и живот се бият,
там пада пред теб стената,
която пази нещата,
там чакат те стълби в неведоми далнини
слезни, слезни!
Тъй хрътката влече сърните —
слезни, слезни!
Светкавицата — мъглите,
свещта — нощните пеперуди,
Смъртта — страх, Любовта — полуди,
а Времето — и двете;
тъй чукът здрав в ръцете
следва духа на гранитните твърдини —
слезни, слезни!
През сивата, куха бездна —
слезни, слезни!
Тя цялата е беззвездна,
там въздухът не играе
и камъкът не знае
ни блясъка на небесата,
ни мрака на земята.
Един там царува сред каменните стени —
слезни, слезни!
В дълбокото на дълбините —
слезни, слезни!
Като искра в пепелта скрита,
като поглед при сетна среща,
за който любовта се сеща,
като елмаз сред руди
отвека тъми да буди,
там само за теб заклинание звъни —
слезни, слезни!
Ний водим те със гласа си —
слезни, слезни!
И вярвай във слабостта си!
Тъй силна е мекотата,
че ще събуди Съдбата,
като змия навита
и под трона Му27 скрита!
Той ще я викне от вечните дълбини —
слезни, слезни!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ПАНТЕЯ
Кой скрит под тъмно було там седи
на оня трон от абаносово дърво?
АЗИЯ
Изчезна булото!
