Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)

                Нещо се променя там,

отвъд най-скритата им дълбина!

Аз виждам сянка… образ … Туй е Той!

Облечен в меката и чиста светлина

на своите усмивки — те излъчват

сияние като луна, изгряла

сред облаците! Ти си, Прометей!

Не си отивай! Може би говорят

усмивките ти, че отново ще се срещнем

в двореца, който техните лъчи

ще изградят на пустата земя.

Да, изтълкуван е сънят! Но стой!

Какво е туй пред тебе? Със коса

развяна яростно от вятъра и с поглед

летящ и див — о, то не е от плът!

През дрехата му виждам как сияе

росата златна, чийто звезден блясък

денят не е изпил!

СЪНЯТ

                        Ела! Ела!

ПAНTЕЯ

Това е другият ми сън!

АЗИЯ

                                Изчезна той!

ПAНTЕЯ

Сега го виждам пак пред мен. Сънувах,

че тук седим и разцъфтели пъпки

покрили са това от гръм сразено

бадемово дърво, когато бързо

от скитските пустини побелели

долитна вятър и земята сгърчи

във лед. Погледнах цветовете — всички

те капеха, но върху всяко листче

четеше се (тъй както се чете

на хиацинта в сините камбанки

извезаната скръб на Аполона23):

„Ела, Ела!“

АЗИЯ

        Докато ти разказваш

и аз си спомням сън един забравен.

Полека с думите ти оживява той.

Сънувах — сред поляни ний вървяхме,

без цел във младото и сиво утро.

Подкарал бе ленив, спокоен вятър

стада от облачета влакнести и гъсти,

а бялата роса висеше тихо

по ниската трева, едва набола

отдолу, изпод тъмната земя.

Какво бе другото, не помня аз —

но върху сенките на облаците ранни,

по склона ален пряко запълзели,

четеше се: „Ела! Ела!“ И както

те чезнеха, на всеки стрък трева,

от който капеше роса небесна,

се виждаха пак същите слова,

дълбани сякаш с огън-изсушител.

Сред боровете прошумя ветрец,

от клоните им странен звук изтръгна,

като че духове прощален зов запяха

и някакви далечни, нежни звуци

се чуха: „О, ела, ела, ела!“

Тогава казах ти: Пантея, погледни ме!

Но в дъното на твоите очи

видях: „Ела! Ела!“

ЕХО

                        Ела! Ела!

ПАНТЕЯ

Скалите тази заран се надсмиват

със гласовете ни — като че дух отвръща

на думите им с думи!

АЗИЯ

                                Има нещо

между скалите! Чуй! Каква мелодия!

ЕКОВЕ (невидими)

        Ний сме ековете,

        бързо ще отминем!

        Ний като росата

        блясваме и гинем,

        дете на Океана!