АЗИЯ
Чуй! Духове говорят!… И безплътни
словата им отекват!
ПАНТЕЯ
Аз ги чувам!
ЕКОВЕ
Ела! Ела! След нас ела
през тъмни пещери —
отвъд, де в утринна мъгла
безмълвен лес цари!
Ела! Ела! След нас ела
през тъмни пещери,
там, дето не лети дори
и скитница-пчела!
Там, дето мрачен е денят,
подземни извори блестят
и крехки вечерни цветя
в съня си пръскат красота…
Ела — докато стъпваш ти
и песента ни ще ехти,
дете на Океана!
АЗИЯ
Да следваме ли тоя звук, той глъхне,
отдалечава се!
ПАНТЕЯ
Чуй! Иде пак!
ЕКОВЕ
Там има глас нечуван,
отдавна спи в покой!
От твоя зов бленуван
ще се събуди той,
дете на Океана!
АЗИЯ
Как чезнат думите с притихващия вятър!
ЕКОВЕ
Ела! Ела! След нас ела
през тъмни пещери,
там, дето бурите дори
са сгънали крила!
През оросената гора,
край извори и езера,
през многодипли планини,
към пропасти и долини —
където болната земя
лежа във гърчове сама,
за да почине в оня ден,
когато Той бе разделен
от тебе и ще види пак
едва сега ликът ти драг,
дете на Океана!
АЗИЯ
Пантея мила, за ръка хвани ме,
докато чуваме гласа, да го следим! …
ВТОРА СЦЕНА
ПЪРВИ ПОЛУХОР духове
Пътеката, която води
тез хубави сестри, е мрачна;
като завеса непрозрачна
борове, кипариси, кедри
са окрили небесата ведри.
Тук вятър никога не броди,
не грее слънце, ни се рони
дъжд под уплетените клони.
И само някога росата
с пълзящия зефир се влачи
сред дънерите по земята,
листата с бисери окача
