Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)

се бори тялото му, а след туй простряно

потъва и го скрива тънък лед…

ОКЕАН

И тъй, от днес полята на морето,

които отразяват небесата,

и мое царство са, при всеки вятър

без кървави петна ще се надигат,

тъй както лете нивите безкрайни

тих полъх полюлява; ще се стичат

реките им през континенти, пълни

с народи и край острови щастливи;

от своите тронове кристални ще броят

Протей36 и неговите влажни нимфи

как горе сенките на лодките минават

(тъй гледат смъртните да слиза към морето

след залеза пътуващият кораб

на натоварената със лъчи луна

и върху челото на нейния невидим

кормчия да блести една звезда);

и сенките ще следват своя път

без кръв и плач, без смесения глас

на заповед и робство, със лъчите

на цветове, огледани в реката,

с ухания политнали, с напеви

— спокойни, тихи, волни гласове, —

най-нежните напеви, като тези,

които духовете тъй обичат!…

АПОЛОН

И аз не ще се взирам във дела,

тъй страниш, че стъмняват моя дух,

със мъка, както някой път във сянка

попада светлото кълбо, което водя!

Но чакай! Чуй как вече е засвирил

със свойта сребърна и малка лютня

духът на ясната Зорница!

ОКЕАН

                                Трябва

да тръгваш ти! Конете ти ще спрат

чак вечерта! А дотогава — сбогом!

Че бездната крещяща ме зове

да я нахраня със лазурна тишина

от вазите смарагдови, които

са вечно пълни, там до моя трон.

Виж, нереидите под синьото море

с нозете трепнали в поток от пяна,

с ръцете бели над коси потекли,

с гирлянди пъстри и венци-корони

от звездни морски цветове, как бързат

за радостта на своята сестра

велика!

Чува се звук на вълни.

        Гладното море зове

за тишина! Чудовище, почакай!

Аз ей сега ще дойда! Сбогом!

АПОЛОН

                                Сбогом!

ТРЕТА СЦЕНА

Кавказ, Прометей, Херкулес, йона, Земята, Духове. Колесницата на Часа докарва Азия и Пантея

ХЕРКУЛЕС

Освобождава Прометей, който слиза.

Ти, между духовете най-велик!

Тъй силата сега е предан роб

на Мъдростта, и Смелостта, и Любовта,

многострадална — и на теб, в когото

те сбрани са!

ПРОМЕТЕЙ

                Словата ти сърдечни

по-скъпи са дори от свободата,

тъй дълго чакана от мен, тъй дълго

отлагана…

                А ти, ти моя Азия,

лъч на Живота, огледален лик

на Красота невиждана, и вий,

сестри прекрасни, скъпи мои нимфи,

които с вашта грижа и любов

направихте безкрайните години

на мъките един приятен спомен,