от днес ще бъдем неразделни! Знам
аз пещера една, обрасла цяла
с надвиснали, ухаещи растения
— завеса от листа и плодове,
откъснала деня. Постлан е подът
със изумруди, целите във жилки,
а във средата светъл извор блика,
за да ни буди сутрин със звука си;
от кълбестия свод висят надолу
на планината сълзите смразени,
прилични на сребро или на сняг,
или на копия елмазни, и от тях
вали почти незрима светлина.
Там чува се един и същ ветрец
от клон на клон да шепне, пеят птици,
пчели жужат, седалища от мъх
ни чакат, мека сплъстена трева
облякла е неравните стени.
Най-просто жилище — за нас ще бъде то
Там ще седим и дълго ще говорим
за времето и вечните промени;
докато е приливи и отливи светът
мени се, ний ще бъдем неизменни!
Уви, кой може хората да скрие
от изменчивостта? И вий, когато
въздишате, ще се усмихвам аз.
Ти, Йона, ще ни пееш малки песни,
откъснати от музиката морска,
докато аз заплача, а след туй
с усмивки ще ми гоните сълзите,
които всеки с радост би проливал.
Ний ще събираме цветя и пъпки,
и блеснали край извора лъчи,
и от неща най-прости ще си правим
чудати съчетания, тъй както
децата правят в своята невинност.
Ще търсим с погледи и думи на любов
най-скрити мисли, всяка по-красива
от прежната, дълбоко във душите ни
неизчерпаеми, и като арфи,
докоснати от пръстите изкусни
на влюбения вятър, ще тъчем
все нови и божествени хармонии
от нежните различия, които
са и в различието си съзвучни.
Като пчели по хиляди цветя,
нахранени от слънчевата Ена37,
там в скритите си домове в Химера38,
по всички краища на небето ще се носят
със очарования вятър екове
от тоя свят човешки, ще говорят
за стихналия глас на обичта,
почти нечут, за шепотната болка
на състраданието със очи на гълъб,
за музиката, ехо на сърцето,
за всичко, украсило и смекчило
човешкия живот, сега свободен.
Ще ни спохождат хубави видения,
в началото неясни, после светли,
когато ярък вдигне се Духът
изпод прегръдката на Красотата
(а там са формите, чиито сенки
са тук виденията) и ще ги облей
със сноп лъчи, които са действителност.
Ще идва с тях и вечното потомство
на живопис, ваятелство, поезия
и други небленувани изкуства;
заскитали се гласове и сенки,
на всичко станало в човека, живи
съгледници на най-добрата обич
и чиста вярност, дадени от него
на нас и върнати от нас на него;
внезапни образи и звукове израсли
по-хубави и нежни, както сам
расте човекът, мъдър и добър,
и пласт след пласт злината се събаря!
На тебе, Дух прекрасен, предстои ти
едно усилие последно! Йона, дай му
оная чудна, кръгла раковина,
която старият Протей направи
за сватбен дар на Азия — с дъха си
гласа й вложен вътре да извлича,
щом я надуе, и която ти
в тревата скри до кухата скала!
ЙОНА
Ти, най-очакван час и най-обичан,
и по-красив от всички свои братя,
вземи таз странна раковина. Виж, по нея
как бледо пурпурното в сребърно минава
и я обвива в меко, но искрящо
сияние! Не ти ли тя прилича
на музика, която в люлка спи?
