тоз дух сега расте и бавно пълни
с лъчи по-ясни и с рубинен въздух
и гъст, и мек, наоколо горите;
налива сок в растежа на лозата
змиеподобна, в дивото безредие
на тъмния й лист — за лист бръшлян;
в цвета напъпил, цъфнал — или вехнещ,
поръсил есенните ветрове
със звездни точки цветна светлина,
през тях, когато капе; във ония
блестящи златни топки-плодове,
увиснали под своя свод зелен,
докато под листата е тънки жилки
и кехлибарения ствол стоят
цветя със пурпурни прозрачни чашки,
а в тях — невидима роса, напитка
на духовете. Тъй кръжи духът
като крилата нежни, разлюлени
на сънища сред пладне и събужда
спокойни и щастливи мисли в мен,
сега и в теб! Таз пещера е твоя!
Ела! Яви се!
Тоз дух е моят
факелоносец. Факела си той
преди изпусна, вгледан в оня поглед,
от който пак ще го запали с обич.
А обичта е огън, скъпа дъще,
тъй, както тази в теб!
Лети напред
и всички заведи оттатък Ниса39,
върха на Бакхус, премини през Инд
и притоците му, потоци бурни
и езера кристални, като газиш
с нозе неовлажнени, неуморни
и неотлагащи; през долове зелени,
докато стигнеш езерцето малко,
прозрачно и безветрено, където
върху вълни недвижни всеки миг
се отразява храм, отгоре дигнат,
и ясно виждат се колони, арки,
капители, високи като палми,
и многобройни образи от камък,
които сякаш Праксител40 е ваял,
та мраморните им усмивки пълнят
притихналия въздух с вечна обич.
Сега е пуст той, но преди бе храм
на тебе, Прометей. Младежи смели
съперничеха си във твоя чест
да носят сред божествена тъма
тоз факел, твоя знак — като ония,
които факела на своята надежда
до гроба носят в мрака на живота.
И ти донесе го така, с победа пълна,
до тази крайна цел на времето!…
Но тръгвайте и — сбогом! Там при храм
уречената пещера ви чака!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ЙОНА
Какъв е той — неземен! Как се плъзга
между листата! Светлина блести
върху челото му като звезда зелена
и изумрудените и лъчи
се смесват с русите коси, докато стъпва,
и блясъкът му във тревата пада
на едри, хубави снежинки! Сестро,
познаваш ли го?
ПАНТЕЯ
Той е оня дух,
най-нежен, който води през небето
Земята, и далечните съзвездия
наричат неговата светлина
най-хубава от всичките планети.
Понякога връз пяната солена
на морските вълни той плува, друг път
от облаци си прави колесница
или върви сред градове, когато
заспало всичко е, по върхове се качва,
надолу по реките слиза, броди
като сега през лесове зелени
и чуди се на гледките пред него.
Преди господството на Юпитер
обичаше той Азия и всеки
